Дурани въведе шифъра и отвори стоманената врата. Тунелът не беше нищо особено — бетонни стени и таван, с обикновени крушки, защитени от метална мрежа, на всеки седем метра. Галерията между главната постройка и по-близката къща за гости беше дълга шейсет метра. При следващата врата Дурани зави надясно и продължи по друг, много по-къс тунел. Въведе друг шифър на таблото до трета врата, мина през мрачно подземно помещение и се заизкачва по стълбите. Когато стигна до приземния етаж, вече се задъхваше. Хвана се с една ръка за парапета, а с другата се потупа по гърдите.
От съседната стая се чу глас:
— Вие ли сте, генерале?
— Да — задъхано отговори Дурани.
Извади цигара и запали, после пусна парапета и влезе в разположения няколко стъпала под нивото на входната врата просторен хол. Дизайнът на тази къща за гости бе изчистен и модернистичен; преобладаваше белият цвят. По средата на хола имаше две бели кожени канапета и две модерни кожени кресла с метална рамка. Тези мебели бяха разположени върху голям бял килим и бял мраморен под със сивкави оттенъци.
Дурани не се приближи до госта си. Мъжът носеше черен костюм и седеше с кръстосани крака на едното канапе. В едната ръка държеше вестник, в другата — цигара, а до него бе оставен черен пистолет. Вазир Касар беше един от най-доверените офицери на генерала. Освен това беше арогантен мръсник. Той знаеше, че Дурани умира от любопитство да научи как вървят нещата, но не смяташе да му каже нищо, докато не попита.
— Е? — попита генералът, като го погледна с разширени от нетърпение очи.
— Какво „е“, генерале?
Дурани погледна пистолета, оставен върху белия диван, и това изведнъж го подразни.
— Прибери това чудо! Не е прилично, когато си гост в дома ми.
— Мислех, че съм ваш подчинен — отговори многозначително мургавият слаб мъж.
— Не ме разигравай. Кажи как мина.
— Не беше лесно — със сериозен тон отговори Касар.
— Жив ли е?
— Да. — Касар кимна към вратата. — Сложих го в крайната спалня.
Дурани плесна леко с ръце и едва се сдържа да не извика от радост.
— Добре, по-късно ще ми разкажеш подробностите, но преди това искам да го видя.
Бързо тръгна към стаята и стъпките му отекнаха в коридора. Беше готов да се затича, ако белите му дробове го позволяваха. Стигна до вратата в дъното и я отвори широко.
Това, което видя, го вцепени. Щорите не бяха спуснати и ярката дневна светлина проникваше безпрепятствено през ефирните бели завеси. По средата на голямото двойно легло, претрупано с бели възглавници, бели чаршафи и дебел бял пухен юрган, лежеше купчина лилаво-червена плът. Усмивката на Дурани помръкна.
— Аллах, аллах! Какво са ти сторили тези идиоти? — Той изтича до леглото и се вгледа в подутото и насинено лице. — Ти ли си това? Не мога да те позная.
Изроденото лице бавно се обърна към него. Човекът не виждаше нищо. Плътта около очите му беше толкова подпухнала, че ги притискаше, сякаш на тяхно място имаше две праскови. Устните му бяха пукнати на много места и толкова подути, че горната се опираше в счупения и деформиран нос. Дурани беше видял видеозаписа в интернет, но си мислеше, че са му сложили грим, за да изглежда по-тежко обезобразен.
— Какво се е случило?
— Трудно говоря — избуча пребитият. — Счупиха ми челюстта.
Дурани настръхна от гняв.
— Ще ги убия! Кълна се, че ще ги убия!
Зад гърба му Касар се изсмя мрачно:
— Закъсняхте.
Дурани го погледна над рамото си:
— Как допусна това да се случи?
— Идеята беше ваша. Част от великия ви план.
— Това — заяви Дурани, като посочи американеца — не беше част от плана ми.
— Спокойно, Ахтар — каза Рикман, като вдигна лявата си ръка.
Когато видя разкривените му и изпочупени пръсти, Дурани отстъпи назад.
— Жив съм — добави Рикман. — Успяхме. Вазир очисти двамата глупаци. Казаха ми, че резултатът е впечатляващ. За щастие вече съм бил в безсъзнание.
— Много ли боли? — попита Дурани.
Болката бе относително понятие. Американецът не се чувстваше комфортно, но в сравнение с болките по време на побоя сега беше супер.
— Добре съм.
— Очевидно е, че не си. Смазали са те от бой.
— Ще оцелея.
— Не съм много убеден в това. — Дурани отново погледна Касар. — Как допусна да се случи?