— Той настояваше. Колко пъти ми повтаряхте, че работата ми е да изпълнявам заповеди. Исках да спра по-рано, но той искаше да изглежда по-убедително.
— Ще изпълняваш моите заповеди! — заяви Дурани, като неколкократно се удари по гърдите.
— Вас ви нямаше, генерале. Затова изпълнявах заповедите на Джо.
Понякога невъзмутимото поведение на Касар вбесяваше Дурани. Но вместо да се разкрещи, генералът отново се обърна към Рикман. На лицето му нямаше и един сантиметър без синина, оток или рана.
— Защо си причини това?
— Не съм си го причинил аз. Причиниха ми го твоите малоумни талибански приятели. Абсолютни тъпаци. Идеални за тази работа, между другото. Поздравявам те за избора.
Дурани се подсмихна. Рикман винаги намираше начин да го развесели.
— Изглежда, че са се престарали.
— Нямаше как иначе. Трябваше да изглежда истинско. Дурани беше смаян. Знаеше, че американецът е хитър, но нямаше представа, че е толкова издръжлив.
— Или си най-смелият мъж, когото познавам, или си луд. Кое от двете?
— По малко и от двете, предполагам — отговори Рикман и понечи да се усмихне, но спря, защото го заболя твърде силно.
Дурани се замисли за положението. Предпочиташе да не бяха рискували толкова, но се радваше, че Рикман е жив. Това беше най-великата шпионска машинация в историята.
— Днес е велик ден! — заяви той, като постави дясната си ръка върху рамото на Рикман и го стисна окуражително.
Американецът изстена от болка и Касар отбеляза:
— Мисля, че раменете му са се извадили, докато висеше. Не е добре да го пипате.
Дурани дръпна ръката си и попита:
— Лекарят прегледа ли го?
Касар поклати глава. Извади пакет цигари от сакото си, изтръска една и посочи с нея към Рикман.
— Той не позволи.
— Какво?
— Не поиска докторът да го прегледа — поясни Касар. Дурани го погледна гневно. Касар беше единственият му подчинен, който дръзваше да пренебрегва заповедите му.
— Разбрах много добре какво каза. Защо не е позволил?
— Защото нямаше доверие на нашия лекар. Смята, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
— Така е, но той има нужда от медицинска помощ. — Дурани погледна пребития човек в голямото легло. — Трябва да повикаме лекар да те прегледа.
— И после да го убиете. — Рикман бавно поклати шава. — Ще се оправя, спокойно. Само ме оставете да почивам.
— Благодаря — измърмори Касар. — Задачата да убия лекаря щеше да се падне на мен, а аз харесвам доктор Бутани. Няколко пъти ме е шил… много полезен човек. Предпочитам да го запазим.
Дурани се обърна наполовина и даде знак на Касар да излезе. Наглецът дръпна силно от цигарата, сви рамене и се оттегли. Генералът се наведе над Рикман и попита:
— Вземаш ли нещо за болката?
— Да. — Американецът се сгърчи леко в опит да повдигне глава. — Не е толкова зле, колкото изглежда… поне в сравнение с боя, който изтърпях.
— Искаш ли да ти донеса нещо?
— Не. Само ме остави да лежа така.
Дурани присви очи. Нямаше големи познания по медицина или за човешката анатомия, но беше виждал достатъчно разпити. Много от тях завършваха със смърт и не винаги защото сърцето не издържаше. Доста често разпитваният умираше от инфекция. И нищо чудно, като се имаше предвид мръсотията в килиите. Като добавим тежкото натоварване върху нервната система и липсата на сън, това съвсем закономерно довеждаше до срив в имунната система и смърт. В този момент Дурани твърдо реши, че лекарят трябва да дойде до час. Доктор Бутани беше бивш военен, упълномощен да работи за ОРС. Освен това подкрепяше каузата за самоопределянето на Пакистан. Винаги съществува риск, разбира се, но Дурани можеше да нареди да убият доктора по-късно, ако сметнеше за необходимо.
Рикман се закашля леко и попита:
— Какво става с Рап?
Точно от този въпрос се опасяваше Дурани. Всичко друго вървеше идеално.
— Измъкна се, но не се безпокой. Има си други проблеми.
Рикман се опита да седне, но тялото му се разтърси от силна кашлица и той пак се отпусна на леглото. От устата му потече струйка кръв.
— Не мога да повярвам!
— Успокой се. Не се вълнувай.
— Казах ти, че задължително трябва да ликвидираме Рап. Това беше единствената част от операцията, в която нямахме право да се провалим.
— Знам, но твоят наемен убиец не стреля.
— Как така?
— Излезе от скривалището, отиде в клиниката и се предаде на Рап.
— Не ти вярвам.
— Това е истината. Бях изпратил двама от най-способните си хора и изгубих единия. Твоят наемник пресече улицата и се представи на Рап. Понеже той се провали, бях принуден да използвам подкреплението. Генерал Каим изпрати хората си и стана голямо кръвопролитие.