— Кръвопролитие?
— Двайсет и един от нашите бяха убити.
— Колко хора имаше Рап? — смаяно попита Рикман.
— Четирима. — Дурани вдигна пожълтелия си от цигарен дим показалец и закрещя: — Твоят наемен убиец се присъедини към тях! Казаха ми, че той лично е убил много от хората на Каим.
Рикман изведнъж изпита цялата сила на болката. Какъв беше тоя Рап? Защо все не умираше? Зловещо предчувствие стегна гърдите му и започна да го задушава. Обхвана го страх за Хъбард, който трябваше да изпрати Рап във ветеринарната клиника. Рикман планираше това повече от година. Беше сигурен, че Кенеди ще изпрати Рап да го търси, и познаваше начина му на мислене по-добре от самия него. Внимателно бе оставил подвеждащи улики, знаейки, че Рап ще усети, че нещо не е наред. Ако той беше оцелял, това означаваше, че Хъбард или е мъртъв, или е избягал, за да спаси кожата. Рикман изведнъж съжали, че не може да отвори очи, за да види изражението на Дурани.
— Ами Хъбард? Къде е той?
Дурани очакваше този въпрос, но в никакъв случай не можеше да каже истината. Не трябваше да я казва, ако искаше Рикман да работи за него. Американецът и без това бе достатъчно разтревожен, което беше много жалко, защото имаха толкова много поводи да празнуват. Истината бе, че Дурани никога не беше планирал да евакуира Хъбард от Афганистан. Къде щеше да скрие високия дебел плешив американец в страна, пълна с мургави мъже със среден ръст метър и седемдесет и пет? Беше се съгласил с желанието на Рикман да изтеглят Хъбард в Пакистан, защото само така щеше да го убеди да участва в плана му. Всъщност още от самото начало смяташе да убие Хъбард.
— Със съжаление трябва да ти съобщя, че приятелят ти е мъртъв.
Рикман преглътна тежко.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Как е станало?
— Мислим, че Рап го е убил, но не сме сигурни.
Смазаното тяло на Рикман се стегна и той изкрещя:
— Има ли нещо, което да сте свършили както трябва?
— Не си прав, Джо. От самото начало знаехме, че ще бъде сложна операция. Приятелят ти също го съзнаваше.
— Не мога да повярвам, че Рап е още жив, а Хъбард е мъртъв! Веднага трябва да изпратиш хора в Цюрих. Не можем да позволим Обрехт да попадне в ръцете на Рап.
— Вече се погрижих за това — излъга Дурани.
Съвсем беше забравил за измамата, в която бе замесен швейцарският банкер. След смъртта на Рап Обрехт щеше да бъде основният свидетел, който да го уличи в корупция. Такъв беше коварният план на Рикман.
— Най-важното е, че си жив — изтъкна Дурани. — Освен това си свободен и безмерно богат.
С всеки новонаучен факт Рикман се чувстваше все по-недоволен от положението си.
— Да, а Мич Рап е още жив и ще ме преследва до края на света, докато не ме убие.
— Никога няма да те намери. Планът ми действа безотказно. След пластичната операция никой няма да те познае.
Рикман отново се замисли за Хъбард.
— Как е умрял Хъб?
— Не знаем с точност… Знаем само, че не дойде на мястото за срещата.
Всъщност Хъбард дойде в склада в Джелалабад, каквато беше уговорката. Там го убиха, но тази информация само щеше да разгневи Рикман. Дурани знаеше кое е по-добре за него. Така нещата щяха да минат по-гладко.
— Значи може да е жив?
— Съмнявам се. Имаше престрелка… информацията е малко объркана, но изглежда, че Рап го е убил.
— Изглеждало… значи не сте сигурни. — Рикман започваше все повече да се вълнува. — Ако Хъбард е жив, ние с теб сме мъртви!
— Почти сме сигурни, че е убит — опита се да го успокои Дурани. — Просто съм внимателен с изводите.
— Внимателен! Защо не беше внимателен, когато трябваше да убиеш Рап? Мамка му! Казах ти, че ликвидирането му е най-важната част от плана. Бях изчислил всичко. Мич Рап е последният човек, който искам да ме издирва. Ти не го познаваш, както аз. Няма да спре, докато не ме открие, а това означава и теб.
— Всички си мислят, че си мъртъв — небрежно напомни Дурани.
— Повечето, да. Защото им се иска да вярват, че е така. Само че Рап не разсъждава по този начин. Няма значение какво иска или не иска да вярва. Той е жив детектор за измами. Ще надуши и най-малката пукнатина в плана ти и ще дълбае, докато не рухне всичко. И после ще ни подгони. — Рикман изстена от болка. — Ох, всички тези мъчения бяха за нищо!
— Преувеличаваш способностите на бившия си колега.
— Нищо не преувеличавам. Работил съм с него над двайсет години. Той е богът на тайните операции. Убива всеки, който му се изпречи, и ако искаш да останеш жив, трябва да измислиш начин да го очистиш, и то възможно най-скоро.