— Нещо много интересно. Скот го е видял да се вози със стария ни приятел сенатор Ферис.
— Имаме ли аудиозапис?
— Не, за съжаление.
— Трябва ли да се притеснявам заради Уилсън?
Кенеди поклати глава:
— Тази сутрин има среща при директор Милър. Обсъдихме въпроса и Милър ме увери, че Уилсън вече не е проблем.
— Хубаво. — Рап бързо смени темата. — Ами записът от разпита? Чух, че Рик ги е пратил малко за зелен хайвер.
— Така е — намеси се Стоуфър, като отвори една кожена папка. — Подхвърлил им е няколко имена… на хора, които, доколкото знам, не работят за нас.
— Кои? — поинтересува се Кенеди.
Стоуфър намести очилата си и прочете:
— Алексей Гарин от руската Служба за външно разузнаване, Дирекция С. — Подсвирна леко. — Малко хора ще повярват на това.
— Не съм сигурна, че някой ще има куража да се разправя с Алексей. Той не се колебае, когато трябва да убие някого.
Всички се съгласиха и Стоуфър продължи:
— Шахрам Джафари, директор на Иранската служба за атомна енергия. На това също трудно ще се хванат, но иранците са такива параноици, че ще вгорчат живота на Джафари — поне за известно време. Ще го скъсат от проверки, докато докажат, че е чист. Последният не е толкова невинен. Рик е споменал Надим Ашан от ОРС. Той реално не работи за нас, но е ценен съюзник.
— Защо му е на Рик да замесва Ашан? — попита Рап.
О’Браян си сила чаша кафе и предположи:
— Може би това е било първото име, което му е хрумнало. Бил е готов на всичко, за да спре болката. Знаеш как е.
Рап знаеше, но Рикман не беше толкова глупав. Със сигурност е имал готов списък в главата.
— Трябва да проучим отношенията му с Ашан. Да видим дали няма да изскочи нещо.
— Вече го правим — увери го Стоуфър.
Вратата на кабинета се отвори и влезе Стан Хърли.
— Извинявайте за закъснението. Какво пропуснах?
Рап погледна учителя си, който се приближи до масата със спокойна плавна походка. Седемдесетгодишният старец изобщо не приличаше на неизлечимо болен от рак. Походката на Хърли беше единственото нещо в него, което издаваше възрастта му. Той беше корав мъж, с труден характер и резки маниери. Сега Рап го виждаше за първи път, след като бе научил за раковото му заболяване. За частица от секундата му се прииска да стане и да го посрещне, може би да го прегърне, но поривът бързо премина. Хърли не беше по прегръдките. Не обичаше пряк контакт с хора, затова Рап само му кимна.
Кенеди и Стоуфър бързо разказаха на Хърли какво са говорили досега. След като свършиха, О’Браян се намеси:
— Айрини, Бети иска да дам изявление пред пресата. Да кажа нещо за Рик, Хъб и саможертвата им.
Кенеди кимна:
— Би било добре. Благодаря.
Известно време никой не проговори. Всички гледаха Рап, който стискаше и разпускаше ръце, сякаш правеше упражнение за успокояване на нервите. Стоуфър заговори първи:
— Мич, какво има?
Рап не беше сигурен, че е най-подходящият момент, но знаеше, че е най-добре да сподели мислите си сега:
— Съжалявам, ако ще ви разваля купона, но нещо не е наред.
— Какво не е наред? — попита Кенеди.
— Всички си отдъхвате с голямо облекчение, само аз не мога да се отърся от чувството, че някой се опитва да ни изиграе.
— Не разбирам — сподели О’Браян. — Нали Рик е мъртъв?
Рап не беше подготвен да отрече това твърдение, но и не бе убеден, че Рикман вече не е между живите.
— Виждаше се в тайната квартира — продължи той, като си спомни четиримата мъртви бодигардове. — Отвличането беше изпълнено изключително прецизно. Дори ние бихме се гордели с така проведена операция. — Погледна Хърли. — Най-модерната охранителна система е била обезвредена, без нашите наблюдатели в Лангли да заподозрат нещо. Четири куршума, четирима убити телохранители и нито изстрел повече… всичките със заглушител. Сейфът е отворен, не разбит, а лаптопът на Рик, всички документи, пари и бог знае още какво — изчезнали. И няма нито един свидетел.
— Не схващам накъде биеш — искрено призна Стоуфър.
Кенеди потърка челото си. От самото начало знаеше, че Мич няма да приеме това. Нямаше как да е просто. Стоуфър, от друга страна, твърде много уважаваше Рап. Излязъл от средите на анализаторите, той бе виждал твърде много свои предшественици да се отнасят към хората в секретното разузнаване с пренебрежение. Затова полагаше всички усилия да се вслушва в гласа на подчинените си.
— Съгласен ли си, че Рик е мъртъв? — попита Кенеди.
Рап се замисли за момент, преди да отговори: