— Не съм сигурен.
О’Браян изстена:
— Стига, Мич, не може да е толкова сложно. На записа се вижда как умира. Виждаш паниката на лицата на двамата мъчители, когато осъзнават какво са направили. Чуваш гнева в гласа на третия мъж, когато не напипва пулс.
— Да… знам — отговори Рап с тон, сякаш сам не си вярваше.
— После третият мъж екзекутира другите двама. Знаем, че това е реално, защото намерихте телата на същото място, където се виждат на видеозаписа.
— Да, но не намерихме трупа на Рик.
— Това изобщо не ме изненадва — уверено заяви О’Браян. — Опитват се да ни убедят, че е още жив. Сега ще пускат малко по малко части от разпита, обаче не знаят, че ние го имаме целия, защото са взели картата, без да правят сметка, че камерата има вътрешна памет.
Рап не беше толкова сигурен, но реши да се придържа към онова, което знаеше:
— Някой, или по-скоро няколко души нападат тайната квартира и застрелват абсолютно прецизно охраната. После Рик е закаран в друга къща само на няколкостотин метра от неговата, вероятно от същите хора Там започват да го измъчват и след няколко дни той умира. Трети мъж, който очевидно командва операцията, се ядосва и изпразва пълнител с петнайсет патрона в двамата, които са прецакали нещата.
— И твоята теза е…? — попита О’Браян, сякаш досега всичко му звучеше съвсем логично.
— Ние сме стрелци — продължи Рап, като посочи себе си и Хърли. — Ако бяхме атакували тайната квартира, нещата щяха да се развият по същия начин. По един куршум в главата на всеки бодигард. Ако бяхме взели Скот и неговите момчета, щяхме да изхабим някой и друг куршум повече… мисълта ми е, че винаги има стил на действие. Добрите стрелци са дисциплинирани. Няма значение колко сме ядосани, ние не изпразваме цели пълнители в хората само защото не сме на кеф.
Хората около масата обърнаха очи към Хърли, за да чуят неговото мнение. Той поглади с пръст сухите си устни и кимна:
— Има право.
— Може да е изключение — възрази О’Браян. — Да хвърлиш толкова усилия, за да отвлечеш Рик, и после да го оставиш да умре, след като си го пречупил, но едва е започнал да говори. — Той замълча, представяйки си се в същата ситуация. — Аз бих изпуснал нервите си, дори само за секунда.
— Нека така да го кажа. Хората, които са нападнали тайната квартира, са били професионалисти. Двамата биячи, които са измъчвали Рик, не са професионалисти. Това личи по самите им движения. Третият мъж… — Рап поклати глава. — Той вече е друга работа. Докато гледам записа, все ми се струва, че играе за пред камерата.
— Звучи ми малко пресилено, Мич — отбеляза Кенеди.
— Може и така да е. Обаче четохте ли доклада от балистиката? — Другите поклатиха глави, затова Рап продължи:
— Трима от телохранителите са застреляни по средата на челото с деветмилиметрови куршуми. И тримата са били на долния етаж. Четвъртият е бил застрелян в тила с 45-и калибър. Той е бил на горния етаж и е отивал към стълбите. Личното оръжие на Рик беше 45-калибров „Кимбър“.
— Чух такива намеци — отбеляза О’Браян с видимо неодобрение. — Мисля, че четвъртият бодигард е бил вътрешният човек на похитителите и Рик го е разкрил в последната минута, затова го е застрелял.
— Ами дезактивирането на охранителната система?
— Бодигардовете са знаели кодовете за задействане и дезактивиране.
— Да, но не и кодът за прекъсване на сателитното наблюдение. Да се изключи цялата система, камерите, всичко… само Рик можеше да го направи. Или Маркъс. Не банда талибани.
— Те са живеели с Рик — намеси се пак Кенеди. — Напълно е възможно да са видели как въвежда кодовете.
— Хубаво, ами сейфът? Бил е отворен без никакъв опит за разбиване. Сидни го провери. В коридора на горния етаж всичко беше в кръв, но върху сейфа нямаше и петънце. Тя изказа много логичното предположение, че е бил отворен от човек, който не е бил ранен. Отначало предположих, че просто Рик е бил много страхлив и го е отключил още щом са допрели пистолет в главата му. Обаче, ако вярваме на това, което виждаме на записа, той се оказва адски корав мъж. Трябвало е да го смажат от бой, за да го принудят да отвори сейфа, а в такъв случай по него щеше да има следи от кръв.
— Не знам, Мич — поклати шава Стоуфър. — Не звучи много убедително.
— Знам, но хайде… помислете за минута. Влезте в кожата на разузнавачи и помислете как ние планираме тези неща. Какви усилия полагаме, за да заблудим врага, когато целта ни е съвсем друга.
Кенеди винаги подкрепяше откритите дискусии, но тази теория щеше да доведе до параноичното мислене, при което започваш да виждаш чужди шпиони навсякъде около себе си.