— Нима искаш да ни кажеш, че Рик стои зад собственото си отвличане? Че го е организирал, после е изтърпял тези ужасни мъчения и сега е още жив?
Рап знаеше колко абсурдно звучи, но не можеше да се отърси от чувството, че има нещо, убягващо засега от мисълта му, което би могло да обясни подозренията му. Той стана и отиде до прозореца.
— И аз не знам какво да мисля.
— Мич, мисля, че това е прекалено — обади се О’Браян, като поклати глава.
Рап се обърна към едрия ирландец:
— Прочете ли предварителния доклад на Сидни?
— Не.
— Прочети го. Разгледай снимките от тайната квартира. Виж с каква прецизност е изпълнено всичко. Постави се на мястото на похитителите. Всичко е изпълнено безупречно.
— Не казвам, че не е така — защити се О’Браян, отказвайки да погледне от ъгъла на Рап.
— Сега виж другата част. Същата група професионалисти оплескват нещата, убиват Рик и после се избиват помежду си.
— Това се вижда на записа. Фактите са неоспорими.
— Така е. Същите хладнокръвни главорези, които са обезвредили тайната квартира, губят всякакво самообладание само няколко дни по-късно, случайно записват всичко на видео и оставят записа, за да го открием.
— Не са издържали на напрежението. В напечена ситуация не всеки мисли трезво като теб.
— А пък някои хора са адски хитри. Ние виждаме това, което искаме да видим. Защото алтернативата Рик да е още жив и да разкрива тайните ни е немислима. — Рап се върна до масата и добави: — Честно ми кажете. Има ли някой от вас, който не си отдъхна, когато видя на записа, че Рик умира?
Всички поклатиха глави.
— Това страшно улеснява живота ни.
— Мич — намеси се Стоуфър, — разбирам теорията ти, но тези терористи не са най-умните хора на света. Това, че са се прецакали и провалът им подпомага нашите по-мащабни стратегически цели, не означава, че се опитват да ни измамят.
— Знам, но не мога да се отърся от чувството, че опасността още не е отминала. Трябва да проверим внимателно всичко. Трябва да видим какво се е случило с парите, които е раздавал Рик. Къде, по дяволите, е лаптопът му и имаме ли представа какво е съдържал? И през цялото време, докато търсим тази информация, трябва да си задаваме един въпрос.
— Какъв? — поинтересува се Кенеди.
— Какво да очакваме, ако нарочно са оставили записа, за да го намерим.
— О, стига — измърмори О’Браян. — Това е несериозно.
Кенеди погледна Хърли. Старецът изглеждаше замислен — вглъбен в обширната мислена информационна банка, натрупана от богатия му практически опит.
— Стан, какво мислиш?
Отначало Хърли не чу въпроса. Умът му беше другаде, далеч назад в миналото, когато играта се играеше по други правила.
— Мисля, че Мич може да е прав. Разбира се, може и да греши, но няма как да си позволим да не проучим тази възможност.
— Не съм сигурен, че можем да си позволим да се ровим в това — възрази О’Браян. — Жестоката истина е, че Рик е мъртъв и много хора искат да остане така.
Хърли замърмори, както правеше, когато се ядосаше. След като изръмжа нещо под носа си, каза:
— Значи предлагаш всеки път, когато ни се стовари такава гадост, да си заравяме главата в пясъка? Това е най-малоумното нещо, което съм чувал.
Външен човек би очаквал О’Браян да се обиди от думите на Хърли, но всички толкова бяха свикнали със стила на стареца, че никой не приемаше критиките му лично.
— От самото начало изглежда, че някой ни разиграва — продължи Хърли. — Талибаните нямат достатъчно опит, за да изпълнят нещо такова. Може да са участвали… да са осигурили хора, дори да са превзели тайната квартира, но е абсурд да са наели Гоулд. Организаторът на всичко това мести хората като пионки върху дъска за шах, както правеха руснаците навремето. Познавал е достатъчно Мич, за да е наясно, че когато му подхвърли информацията за кучето, веднага ще отиде да провери. Сигурно са следили Хъбард, защото само минути след като е казал на Мич за ветеринарната клиника, са изпратили Гоулд на мястото и са извикали корумпирания полицейски началник да почисти. Това не е дело на талибаните. Прекалено сложно е.
Стоуфър се обади смутено:
— Руснаците ли подозираш?
Хърли сви рамене. Не се бе замислил конкретно за това, но всичко беше възможно.
— Не знам кой е организаторът, но който и да е, трябва да е адски хитър. Режисирали са този театър и сега ни водят за носа. Склонен съм да се съглася с Мич. Хора, които са си дали труда да организират всичко това, няма да зарязват трупове и камери, освен ако не искат ние да ги намерим.