Кенеди почувства ново надигащо се главоболие, и не защото се ядосваше на Хърли и Рап, а защото знаеше, че са прави. Някой се опитваше да ги подлъже, че са избегнали най-лошото. О’Браян започна да спори с Хърли и Рап. Кенеди стана и отиде при бюрото си. Никой от другите не забеляза. Тя отвори горното чекмедже и извади шишенце тиленол. Изтръска две малки червени хапчета в дланта си и ги глътна с малко вода.
— Господа. — Не й обърнаха внимание, затова повиши глас, докато всички млъкнаха и погледнаха към нея. — Трябва да намерим трупа му. Дотогава ще приемем, че е още жив.
О’Браян си отвори устата да каже нещо, но Кенеди вдигна ръка като регулировчик и добави:
— Официалната ни позиция е, че Рик е мъртъв. Но неофициално започваме да разследваме, ако не за друго, то за да разберем коя разузнавателна служба стои зад това.
Рап се изправи. За първи път след излизането си от болницата изпита прилив на енергия. Закопча сакото си и каза:
— А когато разберем кой стои зад всичко…?
— Ще му изпратим много лична честитка.
45
Главна квартира на ФБР, Вашингтон, САЩ
Джоел Уилсън не се притесняваше, че цялата му кариера е заложена на карта. До този извод стигна, докато се бръснеше тази сутрин. Вместо да се потисне, той го прие като предизвикателство. Вашингтон беше град на ширещата се корупция и ФБР също не беше застраховано срещу нея. Уилсън се бореше през цялата си кариера и въпреки че имаше моменти като сегашния, когато се чувстваше единственият почтен човек в сградата, той се утешаваше с мисълта, че има хора като сенатор Кал Ферис, разбиращи цялата сериозност на проблема.
Сега големият въпрос беше кога Ферис ще се намеси в негова подкрепа. Сенаторът действаше предпазливо до определен момент, сетне изведнъж изваждаше целия си арсенал — обикновено по телевизията. Уилсън харесваше тази стратегия. Директор Милър бе направил тактическа грешка, когато отзова екипа от Афганистан. Сега беше официално документирано, че е попречил на важно разследване и е изцяло на страната на ЦРУ. Точно това му трябваше на Ферис, за да завлече Милър пред Комисията по правосъдие, когато дойде подходящият момент. И Уилсън щеше да бъде ключовият му свидетел.
Уилсън не искаше да омаловажава познанството си с Ферис. Особено тази сутрин, когато опасността за кариерата му изглеждаше съвсем реална. Вашингтон като цяло съчувстваше на Кенеди за проблемите й, но всичко щеше да се промени, след като излезе истината за Рикман и Рап. Отклоняването на държавни пари беше сериозно престъпление, но дързостта, с която тези двамата бяха злоупотребили с доверието на Конгреса към тъмната страна на разузнаването, граничеше с държавна измяна. Уилсън предполагаше, че това е само върхът на айсберга. Вероятно бяха замесени и други от Службата за секретно разузнаване. Следващият ход на Уилсън, ако запазеше поста си, бе да разследва Джон Хъбард. Възможно ли беше Мич Рап да е убил Хъбард от страх да не бъде разобличен от него? Дали Рап не стоеше зад отвличането и екзекутирането на Рикман — отново за да се предпази или да вземе всички пари, които заедно са откраднали?
При тайните шпиони всичко беше възможно. Това бяха банда дегенерати. Ако не работеха в ЦРУ, голям брой от тях щяха да бъдат обикновени престъпници. През изминалата безсънна нощ Уилсън бе обмислил ролята си на будната съвест на Бюрото. Въпреки че в широкия оперативен смисъл идеята му харесваше, тя криеше и сериозен риск. Мъчениците във Вашингтон винаги бяха очерняни от едни и превъзнасяни от други. Очакваше го трудна борба, може би в течение на три-четири години. Накрая или щеше да остане поруган, безработен и без пенсия, или да получи огромно осемцифрено признание и да стане звезда в редиците на антимилитаристичното разузнаване. Вероятно дори щяха да направят филм за храброто му решение да каже истината в очите на властта. Притегателната сила на Холивуд, възможността да напише книга и славата от разкриването на корупцията бяха изключително примамливи.
На Уилсън не му липсваше увереност в способностите си. Искрено вярваше, че е по-способен от които и да било трима души в този град, взети заедно, но ЦРУ не се състоеше само от трима души. Управлението беше пълно с елементи, чиято работа бе да лъжат, мамят и крадат. От такива хора не можеше да се очаква, че ще водят битките си по честен и достоен начин. Не, Уилсън се боеше, че дори да успее да стресне шефовете с фактите, които ще разгласи, това изобщо няма да впечатли ЦРУ. Те щяха да намерят начин да излязат победители. Ако нещата се влошаха, щеше да се наложи да намеси медиите. Това бе единствената му надежда за успех.