При Адриана? Значи, дето днеска
обядвахме и дето ме очаква
онази тенджера любвеобилна,
за чийто кръст ръцете ми са къси!
Но службата е служба и — уви! —
слугата, дето кажат, там върви!
Излиза.
ВТОРА СЦЕНА
В дома на Антифол от Ефес.
Влизат Адриана и Лучиана.
АДРИАНА
Дали наистина или на смях
направи опит да те съблазни?
Какъв бе той? Нахален или плах?
С безкръвни или пламнали страни?
И святкаха ли в неговите взори
пламтящите сърдечни метеори?
ЛУЧИАНА
„Над мене — каза, — няма тя права!“
АДРИАНА
Не ми ги дава — прав е във това!
ЛУЧИАНА
Закле се, че бил тука чужденец!
АДРИАНА
И прав е пак, макар да е лъжец!
ЛУЧИАНА
За теб припомних му!
АДРИАНА
А той? А той?
ЛУЧИАНА
Той каза, че до гроб ще бъде мой!
АДРИАНА
С какво опита да те очарова?
ЛУЧИАНА
С учтивост и внимание такова,
че ако беше честен, аз едва ли…
Той чара и речта ми тъй разхвали!
АДРИАНА
О, вий сте разговаряли?
ЛУЧИАНА
Сестричко!
АДРИАНА
Не се сърди! Езикът иска всичко
да каже на тоз никаквец, на тоз
съсухрен старец, дребен, с пъпчест нос,
прегърбен, сбръчкан, груб и невежлив,
скъперник плиткоумен, тъп и див,
с език на роб и вкус на кочияш,
отвън отблъскващ, а отвътре — дваж!
ЛУЧИАНА
Че тъй кажи! То всичко в ред било:
кой плаче по загубеното зло?
АДРИАНА
Е, да, но аз портрет му правя точно
обратен, за пред чуждите очи —
така калугеричката нарочно
далече от гнездото си цвърчи.
Със хулна реч обсипа го езика,
но вътре в мен сърцето ми го вика!
Влиза Дромио от Сиракуза.
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Кесия! Бързо! В скрина! Тук! На мене!
ЛУЧИАНА
Защо си се задъхал?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
От търчене!
АДРИАНА
Къде е господаря ти, кажи!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Навярно вече в пъкъла лежи!
Един зъл дух, един чер бяс го хвана,
едно сърце, затворено в стомана,
един от тези дяволи, вампири,
пристегнати във кожени мундири,
които дружелюбно потупват те по рамо,
но с тебе се разхождат, ако пред тях си само,
и душат, дебнат, хващат и вкарват без пощада
нещастните длъжници във ад, по-лош от ада.
АДРИАНА
Какво, какво излиза?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Че сигур е в пандиза!
АДРИАНА
Как? Моят мъж в затвора? А по каква причина?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Такава, в униформа. Парите са във скрина!
АДРИАНА
Сестрице, донеси ги!
Лучиана излиза.
О, тази вест ме смая!
И за какво е длъжен, бих искала да зная!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
За някаква верижка.
АДРИАНА
За толкоз дребно в съд?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
По-едрата верига за после му гласят!
Звъни, нима не чухте?
АДРИАНА
Веригата?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Часът!
Току-що беше два, а чуйте, бие: дин!
АДРИАНА
Как може: „беше два, а после бий един“?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Така — във бяг обратен готов е да удари
дори старикът Време, щом срещнат го джандари!
АДРИАНА
Но времето не е на никого длъжник!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Напротив, то дължи ни за всеки литнал миг:
като платец фалирал то само обещава,
но никому не връща ни щастие, ни слава,
и няма нищо чудно, че види ли стражар,
назад веднага драсва такъв разбойник стар!
Влиза отново Лучиана с кесия.
АДРИАНА
Занес парите, Дромио, веднага