Мегън замислено задъвка устната си.
— Още някой от сътрудниците изследователи?
— Ще е за предпочитане.
Тя се замисли за момент.
— Трябва да си призная, че не знам кой от сътрудниците на Компютърната полиция може да е „играч“. Обикновено такива въпроси не се задават.
— Ами, аз знам поне още един изследовател с установена самоличност там, който прояви интерес и няма нищо против, ако друг негов колега знае, че играе. Познаваш ли Лийф Андерсън?
Мегън още веднъж бе заварена неподготвена.
— Имате предвид Лийф Андерсън, който живее в Ню Йорк? Червенокосият с многото езици? Той играе в Сарксос?
— Да. Играе като… — Уинтърс спря, погледна листа, който държеше, засмя се и каза: — Тук пише, че е магьосник от плетищата. Предполагам, че не е някой, който работи като градинар и си служи с магии.
Мегън се засмя.
— Не. Това е класификация, която означава, че се занимаваш с дребни магии, а не с големи и опасни. Може или да си от онези, които предпочитат да са по-близо до земята и „обикновените хора“, или че си много добър в това, което умееш да правиш, но се опитваш да действаш под прикритие. Предполага се, че магьосниците от плетищата не са твърде компетентни.
На Уинтърс, изглежда, му стана забавно.
— Добре. Смяташ ли, че това е добро прикритие?
— Би трябвало — отвърна Мегън, след като помисли. — Магьосниците от плетищата непрекъснато пътуват, за да търсят редки билки, да вършат чудати дела и заклинания. Обикновено познават много хора. Героят, който играя, се занимава със същото нещо, но по различни причини… така че би трябвало да е добро прикритие.
— Тогава да му кажа ли да се свърже с теб?
— Разбира се — отвърна Мегън. — Може ли да изчака до довечера? Днес съм малко заета.
— Няма проблеми. Действай с темпо, каквото намериш за най-добро. Струва ми се, че вие двамата не трябва да избързвате. Ако се втурнете да разследвате сериозно работата, има вероятност „човекът или хората“, отговорни за тези деяния, да се покрият… а вие не бихте искали да стане така.
— В никакъв случай. Ще ми трябва списъкът и на другите участници, които са били „натирени“ — каза Мегън.
— Той е у мен — каза Уинтърс.
Чу се друга приятна мелодия и след това на монитора на Мегън се появи малка, бавно въртяща се пирамида — знак, че има файл, който чака да бъде отворен.
— Ако имаш други въпроси или пък ти трябва още нещо, обади се.
— Добре, господин Уинтърс.
— Благодаря!
Той изчезна заедно с кабинета си. Мегън остана на мястото си. Започна да чувства, че се вълнува повече, отколкото бе необходимо, след като я чакаше един безкрайно дълъг ден в училище. Едно беше да знаеш, че си изследовател сътрудник на компютърната полиция и че си свързан (макар и немного тясно) с хора, които вършеха нещо толкова вълнуващо. Съвсем друго беше обаче да получиш задача от хората, с които се надяваш един ден да можеш да работиш заедно, те да те наблюдават… да се заинтересуват и да ти имат достатъчно доверие, за да ти поверят работа и да видят как ще се справиш.
„Това се казва удар!“ — помисли си Мегън.
Тя стана от креслото и нареди на компютъра:
— Прекъсни интерфейса.
Седеше в креслото на кабинета, а около нея се носеше някакво неземно пищене. Идваше от чайника. Любимият чайник на майка й, който свиреше като влак, трепереше, дрънчеше и пищеше така, като че ли всеки момент щеше да експлодира, а колата, дошла за Мегън, надуваше клаксона.
Тя се втурна към кухнята да свали чайника от печката, преди дъното му да прегори. „Останах без чай“, помисли си тя, но докато събираше набързо от масата в кухнята компютърния си бележник, книгите, дискетите и ключовете от къщи и бягаше към вратата, върху лицето й бе изписана нескрита радост.
— Сарксос, идвам!
2
Виртуален доминион Сарксос,
Месец на зеленината, 23-о число,
Година на дъждовния дракон
Кръчмата имаше само едно помещение и покривът течеше. Дъждът, който се лееше тихо, но непрестанно, проникваше през непокрито със слама място. Дъждовните капки капеха монотонно върху огнището на камината, изградено от аспидни плочи, и със съскане се превръщаха в пара, там където паднеха. От камината навсякъде наоколо се носеше синкав пушек, който се издигаше към почернелите греди на тавана. От тях висяха няколко горящи с пращене лампи, които сякаш плуваха сред дима и хвърляха оскъдна светлина върху старинните, масивни дървени маси, целите покрити с резки от ножове.