Выбрать главу

— Онова място с кошера отпред ли? Да, знам го.

— Тогава ще се видим там след залез-слънце.

— Чудесно. Нека да е два часа след залеза.

— Добре. — Уейленд се изправи. — Е, хайде, момко.

Лийф махна с ръка за довиждане и продължи пътя си през пазара, като разглеждаше разсеяно малкото неща, които все още се виждаха по сергиите: топове плат и няколко посмачкани буци сирене.

Радваше се, че беше срещнал Уейленд. Той беше много наблюдателен и си струваше да го познава човек. Лийф се знаеше с него от доста време, от първата му битка в Сарксос, след като беше се сдобил с лекуващия камък. Бяха се срещнали в полевата болница, защото ковачите, които умееха да работят с инструменти за нагорещено желязо, се търсеха много там, където се водеха сражения и магьосниците бяха рядкост. Уейленд беше учудващо внимателен с хората, които трябваше да лекува, тъй като самото му лечение беше твърде жестоко. От погледа му не убягваше почти нищо, което ставаше около него, и имаше феноменална памет. Лийф се зарадва на възможността да си говори по сарксоски работи с още някой, освен с Мегън. От различни гледни точки глава не боли.

Запъти се обратно към гостилницата. Сърцето му подскочи в гърдите, когато някой го потупа по рамото.

Той рязко се извърна, както го беше учила майка му, и сложи ръка върху ножа си. Беше Мегън. Тя го погледна сърдито и каза:

— Мисля, че се бяхме разбрали да ме чакаш в гостилницата.

— О, извинявай, забавих се. Срещнах един познат.

— Искаш да кажеш, че все още не си се натъпкал с чили?

Стомахът му изкъркори.

— Чили! — възкликна той.

Мегън се усмихна.

— Хайде — каза тя и млъкна, когато чу един глас да пее някаква песен оттатък сергиите. — Какво, по дяволите, е това? — попита Мегън.

Гласът си акомпанираше на нещо много подобно на хавайска китара:

Сега ще ви попея за скърбящата девица. Скърбяла тя за изгубената си любов по сина на водния дух, любов, изгубена във вълните на голямото солено море.

Собственикът на гласа, ако можем да го наречем така, се появи между сергиите, сподирян от дрезгавия смях и дюдюкането на някои от продавачите, а песента стана по-невъздържана. Певецът беше джуджето с ярките дрехи. То се спря до една сергия за плодове в момента, когато прибираха стоката, и започна да подрънква нестройно с една ръка на лютнята, докато с другата се опитваше да открадне от плодовете. Продавачката — едра, червендалеста жена с перде на едното око, накрая се ядоса и го удари по главата с една празна кошница. То падна, изправи се и побягна, надавайки отвратителен, писклив смях като на хлебарка от рисуваните филми.

Мегън се загледа след него.

— Какво беше това? — попита Лийф продавачката.

— Това е Гобо — отвърна тя.

— Не разбрах? — каза Мегън.

— Гобо, джуджето на херцог Менгор. То е нещо като трубадур.

— Не можеш да го наречеш трубадур, госпожо, не и с този глас — обади се един от месарите, метнал на гърба си голямо парче говеждо.

— Минава и за шут — каза продавачката — и е много досаден. Непрекъснато се върти наоколо, дебне, краде и прави бели. Завира се и под полите на жените…

— Сигурно ревнувате, госпожо, защото не се завира под вашата — обади се друг продавач, който също си събираше стоката.

Продавачката на плодове се обърна към него и го засипа с такива цветисти ругатни, че онзи побърза да се скрие зад една сергия.

Лийф се засмя и пое отново към „Атила“. Мегън продължи да гледа още малко натам, където беше изчезнало джуджето.

— Не знам защо — каза тя на Лийф, — но ми изглежда познат.

— Е, да — Лийф погледна в посоката, в която гледаше тя. — Ще ти кажа защо: видяла си го в Минсар.

— Така ли? Може би.

След това Мегън си спомни странното малко същество със сабята, което тичаше през осветения от факлите пазарен площад и се смееше с необикновено писклив смях. Потръпна, без да знае защо.

— След като е бил целия път дотам — каза тихо Мегън, — как изведнъж се е озовал чак тук?

Лийф я хвана за ръка и я помъкна към „Атила“.

— След като и ние бихме целия път дотам, а сега дойдохме чак дотук, какво странно има?

— Така ли мислиш? — Мегън забеляза, че Лийф се замисли. От замислено лицето му стана подозрително.