Лийф я погледна.
— Имам предвид дневниците за развитието на играта, които се пазят в сървъра — поясни Мегън. — Те следят дейността на всеки участник. Натирванията, т.е. физическите посегателства върху апаратурата, както и тези срещу хора, какъвто е случаят с Елбай, са ставали, когато извършилият ги играч фактически не е участвал в играта. Ако направим проверка в компютъра…
Родригес я погледна малко тъжно.
— Знаете ли колко стотици хиляди, понякога и милиони хора могат да не участват в играта в даден момент? Ще трябва да намерите някакъв друг критерий за класификация, за да намалите бройката на възможните заподозрени.
— Имаме и някои други критерии — намеси се Лийф. — Всъщност изготвили сме списък на шестима души, за които много бих искал да направя справка в дневниците на сървъра.
— Кои са те?
— Ориета, Хунсал, Балк Бурмата…
Родригес поклати глава.
— Ама че имена, откъде ли са ги взели?
— Рутин, Уолс и Лейтърън.
— Ха! — възкликна Родригес. — Та всичките са генерали или пълководци. Кое ви накара да се заинтересувате тъкмо от тях?
Лийф му обясни.
— Е, за шестимата със сигурност можем да направим справка.
— Известно ли ви е времето, когато са били извършени тези нападения? — попита Мегън.
— Да, сигурен съм в това. — Родригес преплете пръсти и подпря брадата си на тях. — Интервенция.
— Слушам.
— Обажда се босът.
— Проверено.
— Искам достъп до времето в реалния свят, в което са били извършени нападенията срещу натирените играчи.
— Достъпът осигурен. На ваше разположение е.
— Искам достъп до записите в сървъра за участието в играта на следните играчи: Хунсал, Рутин, Ориета, Уолс, Балк Бурмата и Лейтърън.
— Достъпът осигурен. На ваше разположение е.
— Сравни.
— Да сравня. По какъв критерий?
— Провери кои играчи са били извън играта по време на нападенията.
Лийф и Мегън затаиха дъх.
— Уолс е бил извън нея при нападение номер едно и нападение номер три. Ориета извън при нападение номер пет. Балк Бурмата извън при нападение номер седем. Всички останали са били в играта при всички атаки.
Мегън и Лийф се спогледаха. Лийф се намръщи.
— Не стана… Надявах се на нещо по-безспорно. Всички други са били в играта.
— Така казва компютърът.
— Каква е вероятността да е допуснал грешка? — попита Лийф. — Или пък да има някаква намеса в програмирането на дневниците му?
Родригес тихо се засмя.
— Като предположение не е лошо, но нямаш представа колко строг е контролът на системата ни и колко невъзможен е достъпът до нея. Компютърът сам изписва кода. Не поверяваме вече тази работа на хора програмисти. Машината се справя отлично сама. Освен това тук става дума за милиарди кодове. С никакъв брой хора, маймуни или други примати не може да се свърши работата толкова бързо, колкото го изисква системата, дори да ги завържем с вериги за клавиатурите. Просто казвам на машината какво е необходимо и тя го прави. Никой друг няма достъп до кода или до дневниците в сървъра, освен двама души в компанията майка. Няма начин те да са замесени в тази работа. Боравят с дневниците само когато го изискват архивите. Освен това всичко е засекретено, като личните кодове на играчите и т.н.
— Значи няма начин да бъдат манипулирани.
— Абсолютно никакъв, повярвайте ми. Има много други страни, които проявяват интерес в използването на Сарксос, кодовете му и структурата му, за да правят изпитания с друг вид симулации, които не са обществено достояние. Точно поради тази причина при нас мерките за сигурност са изключително строги.
— А има ли начин да се знае къде са били тези хора, които не са участвали в играта по време на нападенията? — попита Мегън.
— Да, до известна степен — отвърна Родригес. — Защото може да се направи справка в дневниците и да се разбере след колко време са се включили отново. Интервенция.
— Слушам.
— Прегледай дневниците, за които ти споменах. Отбележи дали някой от тези играчи е бил извън играта за повече от… един час.
— Уолс. Отсъствал е четири часа и тридесет минути.
— И пак се е включил в играта?
— Да.
— Има само един проблем — каза Родригес с леко разфокусиран поглед, което подсказа на Мегън, че гледа в някакъв екран във въздуха, който той виждаше, а те не. — Първата атака беше в Остин, щата Тексас, а Уолс живее в Улан Батор. Дори с транспорта за околното космическо пространство не можете да отидете за четири часа от Вътрешна Монголия до Тексас, защото няма директни полети. Я си помислете колко прехвърляния ще трябва да направите. — Той поклати глава. — Не, така няма да стане. — Той се облегна назад и скръсти ръце. — Вероятно вашата линия на разсъждение е непригодна за случая.