— Това е всичко, с което разполагаме — обади се Мегън.
— Вижте, не се опитвам да ви разубедя — продължи Родригес. — Самият аз не разполагам с нещо по-добро. Обработих данните по всички възможни начини и не стигнах доникъде. Много се надявам вашите хора от Компютърната полиция да направят нещо, защото нищо не мога да измисля. Но ви уверявам, че когато хванем виновника, който и да е той…
— Кога? — прекъсна го с лека усмивка Мегън. Неговата увереност й хареса, обаче въпреки това беше тъжна. Продължаваше да мисли за Елбай.
— Чули ли сте нещо за Елбай, т.е. Елън? — попита тя.
— Излязла е от операционната — каза Родригес, — но още е в безсъзнание. Непрекъснато мисля за нея. — Той въздъхна. — Все пак трябва да ви благодаря за желанието да помогнете, за това, че се опитахте да промените нещата. Има ли нещо, което бих могъл да направя за вас?
— Засега не — отвърна Мегън и поклати глава.
— Би било добре, ако имахме малко повече точки за транзитно преминаване. Изразходвах много от моите за тази работа — обади се изведнъж Лийф.
Родригес се засмя.
— Искате да продължите да работите по проблема, така ли?
Те кимнаха.
— Е, тогава считайте, че имате открити сметки за транзитно преминаване, докато работата не се разнищи. Интервенция.
— Слушам.
— Босът е. Погрижи се игралните герои Кафявата Мег и Лийф, Магьосникът от плетищата, да имат открити сметки за транзит от този момент до второ нареждане от моя страна.
— Изпълнено.
— Така поне ще имате една грижа по-малко.
Той въздъхна, погледна скръстените си ръце и отново вдигна очи.
— Обичам това място. Трябваше да го видите в началото. Малък, нарисуван нескопосно, мизерен, пригоден само за видео свят, за който ви е достатъчен само един персонален компютър. — Той се засмя. — После нещата започнаха да стават неуправляеми. Този свят започна да излиза от контрола на своя създател. Сега имам около четири милиона клиенти… Това са обитателите на един нов свят. Наистина вярват, че той е нещо съвсем различно. — Родригес отново се засмя. — Преди няколко месеца получих писмо по имейла от едни хора, в което ни съветват да поискаме от правителството да им разреши да трансформират Марс така, че да прилича на Земята и да преместим там Сарксос. Получавам много писма от хора, които искат да се преместят. Тук нещата са направени много добре и изглеждат съвсем като истински. Можеш да се храниш, да пиеш, да спиш, да се биеш… да правиш какво ли не. Но не можеш да останеш. Хората започнаха да говорят, че искат да останат тук… да живеят постоянно.
Той поклати глава.
— Единственото нещо, което не предвидих е, че в реалния свят те ще почнат да се отнасят така един към друг в зависимост от това, какво са направили или не са направили тук. Това никога не е било едно спокойно място. Не е създадено с такава цел. Това е игра на война! Тук мирните договори непрекъснато се нарушават. Винаги ме е изненадвало, че хората искат да живеят тук, а не само да водят военните си кампании и да се сражават на бойното поле. Обаче сега… като че ли змията влезе в Рая. Не ми харесва тази змия. Искам да смачкам грозната й глава.
— Ние също — каза Мегън.
— Знам. Тъкмо затова водим този разговор.
— Възнамеряваме да продължим, докато не открием змията и не й смачкаме главата — заяви Лийф.
— Направете го. Ако този вид посегателства зачестят и не бъдат спрени веднага, ще взривят този свят. Не искам да стане така. — Той огледа пропуканите стени наоколо, разпокъсания сламен покрив, облите камъни по пода, осеян с боклуци. — Не искам всичко това да изчезне. Това тук и планините, в които гнездят базиликсите, океаните с морските чудовища, лунната светлина, звездите и хората, които идват в моя свят, за да играят… Не искам всичко това да се срути и да бъде прибрано в някоя кутия на тавана. Искам този свят да ме надживее. Това ще бъде един вид безсмъртие. Свят, който да продължи да съществува, след като създателят му си отиде или се укрие… — Той леко се усмихна. — Ще стане нещо като това, което е сега във външния, физически свят.