„Може обаждащият се да е оставил съобщение в Сарксос“, помисли си тя.
— Компютър, имаме ли връзка със Сарксос?
Нейното собствено виртуално пространство не изчезна, но стана малко по-тъмно, а знакът на Сарксос се появи пред нея във въздуха, обагрен в огненочервено, до него се видяха точките и времетраенето на последното й участие в играта.
— Искате да прегледате предишните си точки или само последните? — попита компютърът.
— Не, искам друго.
— Формулирайте го, моля.
— Виждаш ли този знак? — тя извади златния знак на Родригес и го подхвърли в ръката си.
— Да, виждам го. С какво мога да ви помогна?
„Пак навлизаме в същата експериментална тръба“, помисли си Мегън и въздъхна.
— Разбери дали е имало опит за разговор с мен в периода между 18:30 местно време миналата нощ до 5:15 днес.
Последва кратко мълчание.
— Няма такива опити от Сарксос.
— Добре, Дж. Симпсън. — Тя тръсна глава. — Има ли някаква електронна поща за мен?
— Не, няма електронна поща.
— Значи Уейленд не е открил нищо ново. Искам достъп до дневниците на сървъра — каза Мегън.
— Вашият знак ви позволява такъв достъп. Кои дневници искате да видите?
— На играчите Рутин, Уолс, Хунсал, Ориета, Балк Бурмата и Лейтърън.
— В какъв вид? Аудио, текст или графично?
— Графично, моля — каза Мегън. Очите й бяха много уморени, за да чете текст.
— И за какъв период от време?
— За последните — Мегън махна с ръка и каза, без да се замисли — четири месеца.
— Готово.
Във въздуха пред Мегън се появиха шест отделни колони с данни. Приличаха на дълга, подробна диаграма на котировките на борсовия индекс Дау Джоунс за последните четири месеца. Всяка вертикална колона беше за период от 24 часа, а в нея с поредица от ярки, наредени една под друга черти върху по-тъмен фон беше посочен броят на часовете, които дадено лице беше играло в Сарксос.
Шестимата бяха сериозни играчи. Нямаше нито един, играл по-малко от четири часа на ден през тези четири месеца. Някои бяха играли редовно по шест или по осем часа. На други в дадени периоди игралното време беше приблизително едно и също, особено през уикендите и около празници, когато продължителността на участието им в играта скачаше рязко до четиринадесет и повече часа на ден. „Чудя се откъде ли си получават програмите за масаж по време на сеансите, запита се Мегън и се протегна, защото цялото тяло я болеше. Господи, мислех, че минавам за сравнително сериозен играч, но тези хора са направо маниаци“.
Реши да се позабавлява и нареди на компютъра:
— Съпостави ги с игралното време, отбелязано в дневника на сървъра за Кафявата Мег.
Съпоставката веднага се появи пред нея и тя тъжно се усмихна. Обаче през последните няколко дни времетраенето на участието й в играта, което по принцип беше несравнимо по-кратко, бе станало също толкова маниакално, колкото и тяхното. „Татко сигурно ще поиска да си поговорим по въпроса. А мама… в момента дори не ми се мисли за това“.
— Покажи съпоставката с игралното време на Лийф Магьосник от плетищата — нареди Мегън.
Под нейната колонка се появи друга. През последните няколко дни времетраенето на участието му много приличаше на нейното. „И той не е по-добре“, помисли си тя.
Но експерименталната тръба си оставаше без сирене. Тя направи кисела физиономия и каза:
— Е, продължавай, покажи ми справка за игралното време на Лейтърън.
Тя се появи. И в неговия случай нещата не бяха по-добри. Напротив, бяха по-лоши. „Ето още един луд. Непрекъснато е влизал и излизал от играта“.
— А сега ми покажи това на Аргат.
Колкото и да беше странно, участието на Аргат не беше толкова продължително, колкото Мегън предполагаше. В действителност през последните няколко месеца то приличаше повече на нейното, въпреки че през последните няколко дни влизанията му в играта бяха по-чести и по-продължителни. Това не беше напълно нормално… Но какво ли пък трябва да се счита за нормално участие в Сарксос? Изобщо може ли да се говори за такова нещо? Вероятно не.
Мегън повдигна вежди при тази мисъл и нареди на компютъра:
— Покажи ми справка за участието на… Уейленд…