— Направено е.
— Покажи в отделна графа времето, когато са били извършвани тези натирвания, и сложи в началото на всяко по една звездичка.
Компютърът изпълни нареждането.
Всяко време на натирване, което започваше с една ярка звезда, беше наложено върху по-тъмната прозрачна повърхност на съответната колона по-горе.
— Сега извади графиките за Лейтърън и Уейленд и ги наложи върху диаграмата с натирванията.
Компютърът изпълни послушно и това нареждане. Всички случаи на натирване, включително и последното на Елбай, попаднаха в графите на времето, когато Уейленд и Лейтърън са били в играта.
„Но това е невъзможно“, помисли си Мегън, усещайки, че в нея се надигат едновременно и ужас, и тържество. „Това е невъзможно. Данните в дневниците за Уейленд и Лейтърън не можеха да бъдат верни. Те не биха могли да бъдат там по едно и също време. Но ако един от тях беше…“
— Компютър!
— Слушам.
— Възможно ли е един играч да играе две роли едновременно по едно и също време?
— Само в последователен ред. Създателят е изключил възможността за едновременна игра на няколко роли. В системата това се смята за незаконно.
„Те са един и същи играч. И двамата са били в играта по едно и също време. Това не може да бъде. Компютърът не го е забелязал, защото не е програмиран да го забележи. Някой е намерил начин да симулира присъствие в системата“.
— Това е много важно — прошепна Мегън. — Компютър, трябва да разговарям веднага с Крис Родригес. Спешно е.
Настъпи кратко мълчание, след което компютърът отговори:
— Пейджърът на Крис не отговаря. Моля, опитайте по-късно.
— Случаят е спешен — каза Мегън. — Не разбираш ли?
— Системата разбира какво е спешност — отвърна компютърът, — но знакът, който притежавате, не ви дава право да се свързвате с него по това време. Моля, опитайте пак по-късно.
„Той е“, каза си тя. „Натирвачът. Той е. По дяволите!“
— Искате ли да оставите съобщение за Крие Родригес?
Мегън отвори уста, за да каже нещо, и я затвори, след като й дойде друга мисъл.
— Не — отвърна тя.
— Имате ли някакви други поръчки?
Мегън остана загледана в колоните пред нея.
— Покажи ми данните в сървъра и на другите — каза тя. — Покажи ми за същия период и данните за другите роли, които е играл играчът, изпълняващ ролите на Уейленд и Лейтърън.
— Един момент.
Появиха се още три графики. Първата и третата приличаха твърде много на тези за Уейленд и Лейтърън. Имаше някои дребни различия във времето и схемите бяха малко по-сложни, но пак участието за тези роли в играта беше прекалено дълго, за да бъде реално. За четиримесечния период и тук имаше някаква цикличност.
„Става автоматично, помисли си Мегън. Това е очевидно“.
В средата на периода графиката беше по-реална — три часа в игра — двадесет часа извън. Четири часа във, тридесет и пет часа навън… Едно твърде нередовно участие. Не беше като на някой начинаещ, но не беше и на прекалено запален играч.
Мегън затвори за малко очи и пак ги отвори. Това беше добър начин да се увери, че не се заблуждава. Сходствата във въпросните графики бяха твърде очебийни, за да бъдат само съвпадение.
— Запази ги в архива — нареди Мегън.
— Под какъв файл?
— „Мегън и Лийф 1“. Може ли да ми направиш копие от този файл за изпращане по имейла?
— Да.
— Изпрати го на Лийф, Магьосника от плетищата.
— Готово. Чака да го отворят.
— Изпрати му и едно копие извън системата.
— Съобщението изпратено в мрежата в 5:54 часа местно време.
„А сега какво да правя?“
Мегън преглътна. Наложи се да го направи още веднъж. Устата й беше пресъхнала.
„Лейтърън. Бяхме прави. Знам, че бяхме прави. Новоиздигналият се млад генерал“. Тя се усмихна малко тъжно. „Бива си го като анализатор. Опасен при това, ако се съди по постъпките му досега. Всеки, който би могъл да намери начин да фалшифицира система за виртуална реалност, за да си мислят хората, че той е в нея, когато всъщност не е“…
„По-важното е защо ще пилее толкова технически умения в Сарксос? Та това е само една игра, помисли си Мегън. Вярно е, че както беше казал Крис, има хора, за които Сарксос е въпрос на живот и смърт, които прекарват всичките си часове, когато са будни, в играта, живеят там, спят, ядат и пият. Искат да останат там завинаги. Но това… Мегън тръсна глава. Това сигурно е някой, който иска да създаде технология, чиято основна цел е да се възползва от присъствие във виртуалната среда“.