Тя пак слезе долу. Помисли дали да не изпие още една чаша чай, но се отказа. Днес в училище нямаше да има нищо важно, но това не беше основателна причина, за да не ходи. Всичките й домашни бяха подготвени. Портативният й компютър беше зареден, а всички касети с нужните текстове бяха в чантата й. Навън се чу клаксонът на колата, която беше дошла да я вземе.
Мегън грабна чантата и лаптопа, мушна ключовете в джоба си, бутна секрета на външната врата, за да се затвори отвътре, и излезе, а след това провери дали вратата се е заключила и се обърна…
… Тогава го видя. Стоеше отпред и протягаше ръка с нещо черно в нея.
Спаси я само рефлексът. Тя отскочи встрани в момента, когато той посегна към нея, и хвърли чантата си към него. Мъжът политна леко назад. Мегън чу съскащия звук на струята, изстреляна от електронния пистолет. Едно малко докосване беше достатъчно, за да накара биоелектричеството в тялото й в миг да пощурее и да я повали на място в безсъзнание. Обсегът на това оръжие беше около четири метра. Мегън падна на земята, претърколи се и се изправи на крака. След това побягна с танцуваща стъпка през поляната пред къщата, като се стараеше да бъде достатъчно далеч от нападателя. Той отново се хвърли напред и Мегън пак успя да избегне струята, въпреки че това започна да й писва.
Тя се чувстваше наполовина ужасно изплашена, а другата й половина бе заета с това да отскача ту вляво, ту вдясно. „Не го допускай наблизо, дръж го на безопасно разстояние, си казваше тя, а подсъзнателно се мъчеше да си обясни нещо друго. Чух клаксона на колата, къде е тя, това не е колата, която идва да ме взема, въпреки че е същият модел, може би дори същата година на производство, как е успял да…“
„От колко време подозира, че тя и Лийф са по следите му? От каква близост ги е наблюдавал? Лийф, помисли си тя, защо не можах да…“
Мъжът отново се хвърли срещу нея, без да каже дума. Почти искаше той да крещи, да каже нещо. Друга част на мозъка й преценяваше: „Висок е към метър и седемдесет, необичайно спокоен, среден на ръст, сива вълнена риза, джинси, черни обувки, бели чорапи… Бели чорапи? Господи, какъв голям нос. Мустаци. Очите… очите…“ От разстоянието, на което се намираше, не можеше да определи цвета на очите, но не се решаваше да се приближи, за да разбере. „Големи ръце, много големи ръце. Лицето е изненадващо спокойно при всичкото това танцуване из поляната в седем и четиридесет и пет сутринта“. „И защо никой не забелязва нищо, къде са съседите?!“ Мегън отвори уста, за да изкрещи колкото й глас държи…
В този миг видя, че той хвърли електронния пистолет и държи нещо друго в ръка, с което се цели в нея.
Тя не усети удара на ултразвука. В следващия миг се намери на земята, без да може да помръдне дори мускулче от тялото си. Това беше истинска подигравка с всичките тренировки и полезни съвети, които й беше дал инструкторът по самозащита. Вратата на къщата беше заключена отвътре, нямаше накъде да бяга, нямаше време да се измъкне, нямаше време…
Мъжът се надвеси над нея. Лицето му беше съвсем безизразно. Четеше се само лека досада от съпротивата, която беше оказала. Той започна да я вдига, явно се готвеше да я занесе до колата, да я сложи в нея и да потегли. „Никога не позволявай на нападателя да те води, където и да било“, беше казал един от инструкторите й по самозащита с такъв настоятелен тон, какъвто никога не си спомняше да беше използвал преди. „Единствените причини, за които някой иска да те отведе някъде, е да те направи заложница, да те изнасили или да те убие на скришно място. По-добре го накарай да го направи на публично място, ако има такива намерения. Може и да е ужасно, но е за предпочитане, отколкото да си мъртва…“
„Направете нещо — нареди тя на гърлото и дробовете си. Крещете! Поемете дълбоко въздух и викайте!“ Но не можеше да поеме въздух и вместо писък се чу само „Ъх, ъх“. Писъкът беше само мисловен, а това я накара да изпита едновременно необуздан гняв и страх, но за кратко. Странно. Чу писък някъде във въздуха над главата си.
Стреснат, мъжът също погледна нагоре към тъмната сянка, която се спускаше към него като камък от небето. Той отново се загледа в Мегън, очите му леко се присвиха, ръката помръдна…