… След това мъжът се строполи на една страна. Стовари се с все сила до нея и върху част от нея. Тя чу как главата му се удари с ужасен тъп звук в земята, а тя беше суха, тревата беше почти прегоряла и беше твърда.
Мегън падна назад, загледана право нагоре. Не можеше да си обърне главата, не чуваше бученето на двигателите, нито кънтенето в ушите си. След това за малко да се разплаче, и то не от страх, разбира се, че не, а от облекчение, когато чу многобройните стъпки около себе си и с крайчеца на окото си видя как красивият черен хеликоптер на Компютърната полиция със златната лента по средата се приземи, а зад него се приземи и хеликоптерът на градската полиция.
Изведнъж видя над себе си фигурата на Джеймс Уинтърс, който казваше на хората от медицинския екип:
— Тя е добре, слава богу. Просто е засегната малко от ултразвука. Хайде, помогнете й да се изправи. Що се отнася до него…
Той погледна встрани от Мегън, но тя не беше в състояние да види точно къде.
— Ето го и нашия натирвач — каза Уинтърс. В гласа му се чувстваше едновременно и гняв, и задоволство. — Сложете му белезниците.
Минаха няколко дни, докато всички се успокоят. Два от тях Мегън прекара в болницата. Ултразвукът не беше нещо съвсем безобидно, за да можеше да си тръгне веднага. Третият ден мина в разговори с градските полицаи и хората от Компютърната полиция, които дойдоха да я видят. Сред тях бяха Уинтърс и Лийф, който пристигна от Ню Йорк.
Всички бяха много внимателни с нея, като че ли тя беше нещо чупливо. Първия ден тя не беше толкова против това. На втория се дразнеше само от време на време. Но на третия това започна да й лази по нервите и го каза съвсем директно на няколко души. Накрая го каза и на Уинтърс.
— Тя ще се оправи — чу го Мегън да казва на сестрата отвън пред вратата на стаята й, когато си тръгваше. Той се обърна и посочи към нея. — Но в деня, когато излезеш оттук, ти и той — Уинтърс посочи към Лийф, — да сте в офиса ми, в десет часа.
— Аз ще бъда в Ню Йорк — каза с надежда в гласа Лийф.
— Какво, да не би компютърът ти да е развален? В десет часа.
Той си тръгна.
Мегън се облегна назад в удобното кресло в ъгъла — вече й бяха разрешили да става от леглото, и каза на Лийф:
— Идваха ли при теб хората от Компютърната полиция тази сутрин?
— Ами, да.
— Съобщиха ли ти повече технически подробности как според тях господин Симпсън, или Уолс, или Дювалие — оказа се, че той ползвал няколко различни имена — е успял да заблуди системата да си мисли, че е в нея, когато не е бил?
Лийф поклати глава.
— Трябва да си призная, че не съм много силен в техническата страна на въпроса. Явно е имал още едно имплантирано устройство, което е пригодил по някакъв начин така, че да имитира контакт с тялото му. Не ме питай как го е направил… Те очевидно много се интересуват от това. Чрез него той е изпълнявал една експертна познавателна програма.
Лийф се наведе през перваза на прозореца.
— Стара работа. Чувала ли си някога за програмата „Разказ“? Един от чичовците ми познаваше човека, който я е създал.
Мегън поклати глава.
— Името идва от глагола „разказвам“ — каза Лийф. — Тя е по-усъвършенстван вариант на онези стари програми за извършване на тестове, с които се имитира човек дотолкова, колкото да може да води разговор. „Разказ“ е била предназначена да създава у теб впечатлението, че разговаряш с някого; естествено този разговор е твърде елементарен.
Симпсън, или каквото и да е името му, е създал пригодена за Сарксос подобна програма — такава, чрез която може да се води сравнително приличен разговор от първо лице… а през това време да не си там. Нищо чудно, че е действала успешно. Когато е в Сарксос, човек инстинктивно приема, че с когото и да разговаря, той или е реален играч, или е измислен герой от самата игра, а понякога героите, създадени от играта, се държат малко изкуствено. В крайна сметка дори и в Сарксос има технически несъвършенства. Както изглежда, нашият човек е имал четири такива действащи програми, които понякога са работели едновременно. Петата, „личната“, е била за самия него, за да може да се появява ту тук, ту там и да се представя за различни личности, за да е сигурен, че хората ги мислят за тези, които твърдят, че са… а през това време той се е занимавал с другата си работа: играл е ролята на Лейтърън и се е отървавал от хора, които според него са се изпречвали на пътя му.