Той се облегна назад.
— Що се отнася до самата Сарксос — той погледна една от компютърните разпечатки пред себе си и я бутна настрана, — тя току-що оцеля като компания благодарение на извършеното от вас. Тя е важен източник на печалби за компанията майка, а нападението срещу онази жена, както и неспособността да бъде заловен нападателят й, беше започнало да се отразява зле на положението на компанията на борсата. Законът на борсовия пазар гласи: „Винаги трябва да знаеш кога са лакоми, но винаги трябва да си наясно и кога са уплашени“. Акционерите на Сарксос се изплашиха и пазарът започна да губи доверие в компанията. На световните борси беше отбелязано рязко спадане на цените на акциите им.
Създателят на играта, който не е без известно политическо влияние благодарение на факта, че е богат поне като половин Крез, ни помоли да вземем всички обстоятелства под внимание, когато решаваме как да постъпим с вас. Босът на компанията майка също застана на ваша страна, което е нещо абсолютно необичайно за човек, за когото е широко известно, че не му пука, ако Големият лош вълк изяде баба му, освен ако точно по това време тя не му носи торба с нови възможности за покачване цената на акциите.
Полицията в Блумингтън е много доволна от вас, защото показанията на заподозрения от вас човек ги заведоха право до взетата под наем кола, използвана при нападението на госпожата. От ФБР също са доволни, защото същият човек е признал за извършени от него нарушения на закона в още няколко щата. По този начин той се опитва да се спазари, за да изкопчи някои смекчаващи вината му обстоятелства, но аз лично не съм сигурен доколко ще му помогне това. Има още няколко организации, за които нито аз, нито вие би трябвало да знаем нещо, те също са доволни поради причини, които или не искат да ми кажат, или аз нямам право да обсъждам с вас. Струва ми се, че в момента из цялата планета се надига вълна от доброжелателство във ваша полза.
Странно — продължи с абсолютно безпристрастен тон той. — Хора, които обикновено не дават и пет пари за съдбата на другите, ни молят да бъдем снизходителни към вас. — Уинтърс се облегна назад и ги погледна. — Откровено казано, мисля, че те не си дават ясна сметка какво сте направили в случая и защо сте го направили, но въпреки това някои от тях имат своите основания.
Лийф погледна крадешком към Мегън. Тя беше абсолютно притихнала.
— Като вземам всички тези обстоятелства предвид, аз се съмнявам, че някой би имал полза, ако ви принесем в жертва пред олтара на сляпото подчинение. По-скоро бих оставил открита възможността някой ден вие да можете да работите заедно с… каква фраза чух да използвате? Порасналите, така ли беше?
Мегън започна да се върти неспокойно на стола си. Същото направи и Лийф.
— Можете ли да четете мислите на хората? — попита изведнъж тя.
Уинтърс я погледна и повдигна вежди, а след това каза:
— Обикновено не. Заболява ме глава. Лицата са ми достатъчни. Що се отнася до останалото… — Уинтърс ги изгледа, отдръпна назад стола си и бутна встрани доклада пред себе си. — Ако един ден започнете да работите с „порасналите“, естествено, когато стигнете до това така желано от вас състояние, трябва да разберете едно нещо. То е, че вашата работа е част от работата на един екип, в който не е необходимо непременно да си „прав“, и че между „прав“ и „справедлив“ има съвсем тънка граница. Последното обаче може да бъде фатално. Тази тънка граница е достатъчна, за да бъдеш убит, или пък да убият партньора ти или някой невинен човек. — Той погледна към Мегън. — Ами ако по време на нападението преди няколко дни баща ти беше слязъл на двора? Какво щеше да стане, ако някой от братята ти се беше появил точно в този момент?
Мегън гледаше в пода, изчервена до уши.
— Добре. Няма да се впускам повече в такива разсъждения. Изглежда, че все пак смътно си даваш някаква сметка за възможните последици. Това обаче се отнася и за теб. — Той се обърна към Лийф. — Ти беше следващият в списъка. Имал е адреса на училището ти и сигурно е щял да те намери там. Щеше или да се опита да те отвлече и вероятно щеше да успее, а в такъв случай щяхме да те открием захвърлен в някой трап или в някоя река, или щеше да се опита да се справи с теб на място. Имал е няколко възможности да го направи, а също и вероятността по случайност да убие някои от твоите съученици. И върху кого щеше да падне отговорността?