Те се изправиха.
— И преди да си тръгнете — продължи Уинтърс, — ще ви кажа само още едно нещо. Няма нищо по-фатално от това да приемеш лъжата за истина. Помислете за всичките фатални лъжи, от които вие току-що спасихте света. Дори и при грешките, които допуснахте… това е нещо, с което бихте могли да се гордеете.
Те се обърнаха и тръгнаха да си вървят, като се усмихнаха за миг един на друг, стараейки се обаче да не ги види Уинтърс.
— А, и още нещо.
Те се спряха на прага и извърнаха назад глави.
Уинтърс клатеше глава.
— Какво, по дяволите, е това име Балк Бурмата?
На едно друго място в стая без прозорци трима мъже в костюми седяха и се гледаха.
— Не стана — каза мъжът, седнал в началото на масата.
— Напротив, стана — каза друг, като се стараеше в гласа му да няма нотки на отчаяние. — Беше въпрос само на още няколко дни. Първото съобщение, а и разпространената от медиите новина за първото нападение започнаха да се отразяват все по-зле на акциите на компанията. След още няколко часа следващите две нападения и съобщенията за тях щяха да се отразят толкова зле на акциите й, че тя щеше да прекрати дейността си на борсата. Хората щяха да напуснат тази виртуална среда на тумби. Но което е по-важно: технологията се оказа успешна.
— Тя проработи само веднъж — каза мъжът в началото на масата. Сега вече им е известна. Трябваше да проработи, без да я разкрият. Вече с неизползваема. Всеки, който е чул за това, което стана, ще си провери базата данни и ще търси доказателства за имитиране на присъствие сред абонатите си. Това беше една огромна възможност, но вече не е.
В стаята настъпи мълчание.
— Е — каза човекът, който се беше опитал да не изглежда толкова отчаян и не беше успял, — необходимата документация ще е сутринта на бюрото ти.
— Няма защо да чака до сутринта. Да бъде там след час. Да опразни бюрото си и да изчезва. Ако си отиде сега, ще имам някакво оправдание, когато сутринта тук пристигнат от „Токугава“.
Третият мъж стана и излезе много бързо.
— А сега какво? — попита вторият.
Първият сви рамене.
— Ще търсим друг начин — каза той. — Жалко. Този предлагаше добри възможности. Той обаче ни наведе на мисълта за някои други пътища за настъпление.
— И все пак жалко, че не успяхме с този. В парадигма като тази можеха да се водят войни. Истински войни…
— Обаче толкова истински, колкото ги направи да изглеждат софтуерната програма — каза с ледена усмивка първият мъж. — Това, което доказахме е, че сегашната технология не е достатъчна за осъществяването на намеренията ни. Тя не е достатъчно надеждна, за да убеди клиентите ни да я използват вместо по-конвенционалните театри на бойни действия. Не е чак толкова лошо, защото би могло да се предполага, че когато се появи новото поколение технологии, допуснатите слабости ще бъдат взети предвид. Разбира се, няма да има пълна гаранция, защото ние пак ще бъдем там, за да се опитаме да минем през „задната“ врата. Но тогава ще сме в началото на процеса и няма да започнем от средата. Този провал ще ни направи още по-изобретателни. Онези от нас, които не са успели да станат такива, ще трябва да си вървят. — Той погледна към втория човек. — А ти къде ще бъдеш?
— Извинявай — каза вторият мъж и се надигна да си върви, — трябва да се обадя по телефона.
Когато и той си отиде, първият мъж остана замислен на мястото си. „Е, добре. Следващия път… това, което е изобретено от човек, може да бъде фалшифицирано от друг човек. Във всяка игра винаги се намира начин да се излъже, ако човек се постарае да го открие. Следващия път със сигурност“…
Според легендата в самия край на Сарксос има едно тайно място. То е с много имена, но най-често употребяваното е най-краткото. Домът на Род.
Някои сарксосци, които са се изкачвали по най-високите върхове на североизточните планини от Северния континент и са поглеждали в ясно време на запад, твърдят, че са го виждали оттам. Самотен остров, връх на планина, извисяващ се сред вълните на Морето на залеза. Разказват се най-различни неща затова място, въпреки че малко вероятно е да срещнете някого, който е бил там. Според едни предания там отиват душите на добрите, когато умрат, за да живеят във вечно блаженство с Род. Според други разкази Род отивал там през уикенда, за да наблюдава света, който е създал и който намирал за добър.