В няколко случаи, когато ми се е налагало да пренеса в жертва свободата си, любимите си занимания, пътят към бъдещето — съм разбирала какъв непоправим егоист съм! Аз, дето съм мислила, че съм добра, жертвоготовна християнка. Самоубийствен егоизъм виждам и в лицата на толкова задоволени, преуспяващи хора. На богато семейство, което от двадесет години няма свои деца, се опитах да помогна, като уверявах мъжът и жената, че ще стигнат до истинско щастие, ако осиновят дете и дадат някому част от огромното си благосъстояние… Но след продължителните разговори се оттеглих, защото усетих силната им привързаност към придобитите вече блага; страхът да не би някой да ги лиши от наследството им, да не накърни самолюбието им… Когато наблюдавах колко гневни и раздразнителни са тези самотни родители на четири породисти кучета разбрах, че те не могат да обичат никой друг, освен себе си.
Задавала ли си въпрос защо твоята възрастна съседка, която ти помага винаги в трудни моменти, и сега е край теб в дните след инцидента? Тя самата е жизнена и здрава на своите 76 години. Вярвам, че е така, защото е добродушна, отзивчива, безкористна.
Макар да нямам право на препоръки, имам един съвет към теб: да овладееш емоционалната си амплитуда; да не представяш малки, незначителни трудности като ужасни, тежки, фатални. Зная колко е трудно да се постигне това, когато човекът е потърпевш. Но с овладяване на мисленето и чувството ще разбереш, че нищо лошо не ти се е случило. Счупеният крак е преодоляване на поредно препятствие по пътя към целта, която свети пред теб. Нали отново ще бъдеш здрава след месец-два; ще ходиш накъдето поискаш, ще караш колата си, ще посрещаш гости, ще ги даряваш с уют! Аз също ще дойда при теб и хубавите спомени с приятели край морето ще се повторят.
Така е, мила Нора, животът ни всеки ден започва отново. Докато преминем във вечността!