— Но ти току-що каза, че го смяташ за възможно — прекъснах го аз.
— Точно така — потвърди той, — но вероятността да не успееш е също тъй голяма. Ти самият никога не си пътувал с балсов сал, а сега изведнъж си представяш, че ще прекосиш с него Тихия океан. Може да успееш, а може би и не. Старите индианци в Перу са се осланяли на опита на много поколения. Може би на всеки сал, който е преминал, се падат по десет, а може би и стотици, които са потънали. Както казваш, инките са плавали в открито море с цели флотилии от такива балсови салове. И ако нещо се случи, съседният сал би могъл да прибере пострадалите, А кой ще ви прибере вас там, сред океана? Дори и да вземеш със себе си радиостанция, не мисли, че ще бъде лесно да се намери някакъв малък сал сред вълните на хиляди мили от сушата. При буря вълните могат да ви отнесат от сала и да се удавите сто пъти, преди някой да стигне до вас. Най-добре ще бъде да изчакаш спокойно, докато някой намери време да прочете твоя ръкопис. Пиши пак, да ги подсетиш, иначе нищо няма да излезе.
— Не мога да чакам повече, скоро ще остана без пукната пара.
— Тогава ще дойдеш да живееш у нас. А как впрочем мислиш да предприемеш експедиция от Южна Америка без пари?
— По-лесно е да заинтересуваш хората от една експедиция, отколкото от някакъв непрочетен ръкопис.
— Но какво ще постигнеш с това?
— Ще унищожа един от най-тежките доводи против теорията ми, а освен това и науката ще обърне внимание на цялата тая работа.
— Ами ако се случи нещо?
— Тогава няма да съм доказал нищо.
— Значи ще опровергаеш собствената си теория в очите на всички, така ли?
— Може би, нали все пак навремето един от десет сала може да е успял, както и ти сам каза.
Децата излязоха да играят крокет и през този ден не разисквахме вече този въпрос.
Другата сутрин пак отидох в Осининг с картата под мишница. И когато си тръгнах, на картата беше теглена дълга линия от брега на Перу до архипелага Туамоту в Тихия океан. Моят приятел, капитанът, се отказа от надеждата да ме разубеди и часове наред изчислявахме заедно вероятната скорост на сала.
— - Деветдесет и седем дни — каза Вилхелм, — но помни, че това е само при теоретически идеални условия с непрекъснат попътен вятър и ако приемем, че салът наистина може да плава, както мислиш ти. Непременно трябва да разчиташ най-малко на четири месеца път и да бъдеш подготвен за доста повече.
— Добре — казах обнадежден, — нека смятаме най-малко четири месеца, а да стигнем за деветдесет и седем дни.
Вечерта, когато се прибрах и седнал с картата на ръба на леглото си, малката стаичка в моряшкия дом ми се стори двойно по-уютна. Измерих пода, доколкото ми позволяваха леглото и шкафът. О да, салът ще бъде много по-голям! Наведох се през прозореца, за да погледна далечното звездно небе над града, което се виждаше само над главата ми между високите стени на задния двор. Ако на сала бъде тясно, все пак над нас ще е цялото обширно небе с всичките си звезди.
На седемдесет и втора западна улица, близо до Сентръл парк, се намира един от най-изисканите и недостъпни клубове в Ню Йорк. Отвън има само малка лъскава месингова табелка с надпис „Клуб на изследователите“, която подсказва на минувачите, че зад вратите се намира нещо необикновено. Но влезе ли вътре човек, изпитва чувството, че е скочил с парашут в някакъв странен свят, който е на хиляди мили от притиснатите между небостъргачите автомобилни върволици на Ню Йорк. Когато след теб се затвори вратата към града, попадаш в атмосфера, която напомня за лов на лъвове, алпинизъм и полярен живот, примесена с чувството, че седиш в салона на луксозна яхта на околосветско пътуване. Трофеи от лов на хипопотами и елени, ловджийски пушки за едър дивеч, зъби на глигани и слонове, бойни тъпани и копия, индиански килими, идоли и модели на кораби, знамена, снимки и карти заобикалят членовете на клуба, когато се събират на вечеря или за да чуят сказки за далечни страни.
След моето пътешествие до Маркизките острови бях избран за член на клуба и като най-млад член рядко пропусках събрание, ако бях в града. Но когато в една дъждовна ноемврийска вечер посетих клуба и намерих помещението в необикновено състояние, останах много изненадан. На пода лежеше надута гумена лодка, а в нея пакети със спасителни дажби и принадлежности; по стените и масите бяха разхвърляни парашути, гумени облекла, спасителни пояси и полярни екипировки наред с балони за дестилиране на вода и други интересни принадлежности. Един новоизбран член на клуба, полковник Хескин от отдела за екипировка на въздушните сили, щеше да изнесе лекция и да покаже редица нови военни изобретения, които смяташе, че ще могат в бъдеще да се използуват и за научни експедиции както на север, така и на юг.