Заведохме го до една голяма карта на стената и му разказахме за намерението си да прекосим Тихия океан на индиански сал. Докато ни слушаше, той подръпваше брадата си, а момчешките му сини очи станаха големи колкото чинии. После тропна на пода с дървения си крак и притегна колана си с няколко дупки.
— Дявол да го вземе, момчета, и аз бих искал да дойда с вас!
Старият гренландски пътешественик напълни чашите ни с бира и почна да ни разказва, че вярва в превозните средства на първобитните хора и в способността им да се придвижват по суша и по море, приспособявайки се към природата. Самият той бе пътувал със сал по големите реки в Сибир и с кораба си бе теглил туземци на салове край бреговете на Арктическо море. Докато разказваше, все подръпваше брадата си и повтаряше: „Ой, ой, какво хубаво нещо ви очаква!“
Благодарение на усърдната подкрепа на Фройхен колелата почнаха да се въртят със застрашителна бързина и много скоро се изтърколиха право в скандинавската преса. Още на другата сутрин се почука силно на вратата ми в моряшкия дом. Викаха ме долу на телефона. Като резултат от този телефонен разговор още същата вечер Херман и аз позвънихме на вратата на един апартамент в богаташката част на града. Прие ни добре облечен млад мъж с лачени чехли и копринен халат върху син костюм. Правеше впечатление на изнежен господин. С парфюмирана кърпичка под носа си ни се извини, че бил настинал. Ние знаехме, че по време на войната този човек се бе прославил в Америка с подвизите си като летец. Освен нашия наглед спокоен домакин на срещата присъствуваха двама енергични млади журналисти, които просто бликаха от идеи и желание за работа. За единия от тях знаехме, че е добър кореспондент.
На бутилка хубаво уиски нашият домакин обясни, че се интересува от експедицията ни. Предложи да събере необходимите средства, ако приемем да напишем статии за вестниците и ако след завръщането си направим няколко обиколки, за да изнесем лекции. В края на краищата се споразумяхме и пихме за успешното сътрудничество между онези, които ще финансират експедицията, и тези, които ще участвуват в нея. Отсега нататък всичките ни икономически въпроси щяха да бъдат решени. Нашите кредитори се нагърбваха с тях и ние нямаше за какво повече да се тревожим. Херман и аз трябваше веднага да подберем екипажа и съоръженията, да построим сала и да отплаваме, преди да почне сезонът на ураганите.
На другия ден Херман подаде оставка и двамата се заехме сериозно със задачите си. Опитната лаборатория на интендантството на въздушните войски ми беше обещала да изпрати чрез Клуба на изследователите всичко, което бях поискал, и дори повече — казаха, че експедиция като нашата била особено подходяща за изпитване на екипировката им. Стори ни се добро начало. Сега най-важната ни задача бе да намерим четирима мъже, готови да тръгнат с нас на сала, и да набавим припаси за пътуването.
Мъже, които ще пътуват заедно по море на сал, трябва да се подберат внимателно. Иначе след едномесечно уединение в морето може да се появят неприятности и дразги. Не желаех екипажът на сала да се състои от моряци. Те едва ли знаят повече от нас как да се справят със сал, а при това не исках после, когато ще сме довели начинанието си докрай, да се казва, че може би сме успели само защото сме били по-опитни моряци от древните перуански строители на салове. Все пак трябваше ни на борда един човек, който поне да знае да си служи със секстант, за да отбелязва на картата нашия курс — това беше нужно за научните ни доклади.
— Познавам един художник — казах на Херман, — висок, едър мъж, свири на китара и е голям шегобиец. Завършил е морско училище и няколко пъти е обиколил света, преди да се установи в къщи с четка и палитра. Познаваме се още от деца и често сме скитали заедно из нашите планини. Ще му пиша, да го питам… Сигурен съм, че ще дойде.
— Изглежда подходящ — потвърди Херман. — Но ни трябва още един, който да разбира от радиостанция.
— Радиостанция! — извиках ужасен. — По дяволите, за какво ни е? Какво ще търси тя на един праисторически сал?!
— Не е така! Това е предпазна мярка, която няма да окаже никакво влияние върху теорията ти, стига да не предадем някое SOS за помощ. А тя ще ни трябва, за да предаваме метеорологическите си наблюдения и други съобщения. От друга страна, няма да я използуваме за приемане на предупреждения за буря, защото за тази част на океана изобщо няма предупреждения, а дори и да имаше — за какво ли биха ни послужили на тоя сал?
Постепенно доводите му заглушиха моите възражения, които се дължаха главно на някаква антипатия към щепсели и бутони, които се въртят.
— Може да ти се види странно — признах аз, — но имам отлични връзки с хора, които със съвсем малки радиостанции могат да установят радиовръзка на големи разстояния. През време на войната попаднах в радиопредавателен отдел. Нали знаеш — „всеки човек на мястото си“. Но непременно ще пиша по два реда на Кнут Хаугланд и Торстейн Раби.