— Познаваш ли ги?
— Да. С Кнут се запознах в Англия през хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година. Англичаните вече го бяха наградили за участието му в парашутния десант, който попречи на немците да създадат атомната бомба; беше радиотелеграфист в акцията за унищожаване на тежката вода.4 Когато се запознах с него, току-що се бе върнал от друга акция в Норвегия; гестапото го заловило с таен радиопредавател, поставен в комина на родилния дом в Осло. С помощта на детектор нацистите го открили и обкръжили цялата сграда с войници, като пред всяка врата поставили постове с картечници. Сам Фемер, шефът на гестапо, стоял на двора и чакал да свалят Кнут от комина. Но вместо това неговите собствени хора били повалени. С пистолет в ръка Кнут си пробил път от тавана до мазето и оттам в задния двор, откъдето изчезнал през оградата на болницата, а подире му се сипела градушка от куршуми. Срещнах го в една тайна радиостанция, която се помещаваше в стар английски замък. Беше се върнал, за да организира нелегална връзка между повече от сто радиопредавателни станции в окупирана Норвегия.
Току-що бях завършил обучението си като парашутист и смятахме да скочим заедно в Нурдмарк. Но точно тогава руснаците навлязоха в района на Киркенес и от Шотландия изпратиха във Финмарк малък норвежки отряд, за да замести, тъй да се каже, цялата руска армия. Изпратиха и мен. Там пък се запознах с Торстейн.
Беше истинска полярна зима в онези области и северното сияние проблясваше на звездното небе, което денем и нощем се издигаше като катранен свод над нас. Когато, посинели от студ и увити в кожи, навлязохме в пепелищата на опожарения район на Финмарк, от една колибка в планините излезе бодър млад мъж със сини очи и щръкнали руси коси. Това беше Торстейн Раби. Най-напред избягал в Англия и следвал някакъв курс, след което тайно го върнали в Норвегия, някъде около Тромсьо. Там се скрил с малкия си предавател близо до бойния кораб „Тирпиц“ и в продължение на десет месеца всекидневно съобщавал в Англия всичко, което ставало на кораба. Съобщенията си предавал нощем, като съединявал тайния си предавател с приемателната антена на един немски офицер. Неговите редовни доклади направлявали британските бомбардировачи, които в края на краищата унищожили „Тирпиц“.
Торстейн избягал в Швеция и оттам пак в Англия. После скочил с парашут и с нов радиопредавател зад линиите на немците в пустошите на Финмарк. Когато немците се оттеглили, той видял, че се намира зад нашите собствени линии и излязъл от скривалището си, за да ни помогне с малкия си предавател, тъй като главната ни станция беше разрушена от мина. Обзалагам се, че и на Кнут, и на Торстейн им е омръзнало да си седят вкъщи и с удоволствие ще се поразходят с дървен сал.
— Пиши им и ги попитай — предложи Херман.
И тъй писах на Ерик, Кнут и Торстейн по едно късо писмо без каквито и да е хитри увещания:
„Възнамерявам да преплавам Тихия океан с дървен сал, за да потвърдя теорията, че населението на островите в Южното море е дошло от Перу. Искаш ли да участвуваш? Не гарантирам нищо освен безплатно пътуване до Перу и тихоокеанските острови и обратно. При пътуването ще намериш добро приложение на техническите си дарби. Отговори веднага!“
С обратната поща пристигна следната телеграма от Торстейн:
„Приемам. Торстейн.“
Другите двама също приеха.
За шести човек в екипа имахме предвид ту едного, ту другиго, но все се явяваше някаква пречка. Междувременно Херман и аз трябваше да решим въпроса с хранителните припаси. Нямахме намерение по време на пътешествието си да ядем престаряло месо от лама или сушени картофи кумара, тъй като целта ни не беше да доказваме, че някога самите ние сме били индианци. Възнамерявахме да изпитаме качествата и свойствата на сала на инките, неговата устойчивост по море, товарния му капацитет и да видим дали природните сили действително ще го преведат през океана до Полинезия с екипаж на борда. Нашите предшественици — туземците — може наистина да са преживели по пътя със сушено месо и риба, и със сушени картофи кумара, понеже и на сушата са се хранели главно с това. А при самото пътуване щяхме да проверим дали по пътя са могли да си набавят прясна риба и дъждовна вода. За нашето изхранване мислех да взема походни дажби, каквито употребявахме през войната.
4
Тежка вода — тежък водороден изотоп. Използува се при производството на атомни бомби. — Б.пр.