— Декември, януари, февруари — каза Херман.
— И в краен случай март — допълних аз, — но тогава на всяка цена трябва да тръгнем.
Ако всичко останало изглеждаше мрачно, то поне едно нещо ни беше напълно ясно. Пътуването ни имаше сериозна цел и не искахме да бъдем причислени към разните акробати, които се спущат с празни бъчви по Ниагара или седят в продължение на седемнадесет дни на върха на някой пилон.
— Никаква подкрепа от търговци на дъвка или кока-кола — каза Херман.
По този въпрос между нас цареше пълно единодушие.
Можехме да се сдобием с норвежки крони, но това не решаваше затрудненията от тази страна на Атлантическия океан. Можехме да поискаме субсидия, но кой ли би я отпуснал за някаква си спорна теория. Та нали именно затова предприемахме цяла експедиция. Скоро разбрахме, че нито вестникарски тръстове, нито частни лица ще се решат да вложат капитал в нещо, което не само те, но и всички застрахователни дружества смятаха за самоубийствено пътешествие, Но ако се върнехме живи и здрави, тогава работата щеше да е друга.
Изгледите ни бяха доста мрачни и в продължение на много дни не виждахме никакъв изход. Тогава на хоризонта отново се появи полковник Мунте Каас.
— Май имате неприятности, момчета — каза той. — Ето ви един чек като начало. Ще ми го изплатите, когато се върнете от островите в Южното море.
Няколко души последваха примера на полковника и скоро частният заем беше достатъчно голям, за да продължим работата си без помощта на посредници и други хора. Вече можехме да отлетим за Южна Америка и да почнем строежа на сала.
Древните перуански салове са били строени от балсово дърво, което в сухо състояние е по-леко от корк. Балсовото дърво расте и в Перу, но само от другата страна на Андите, и затова мореплавателите по времето на инките потегляли на север все покрай брега чак до Еквадор, където отсичали огромни балсови дървета до самия бряг на Тихия океан. Възнамерявахме да сторим същото.
Затрудненията на днешните пътешественици се различават от затрудненията по времето на инките. Сега имаме на разположение автомобили, самолети и пътнически бюра, но за да не бъде всичко прекалено лесно, създали сме нещо, наречено граница, където строги полицаи, украсени с месингови копчета, проверяват самоличността ви, малтретират багажа ви и ви затрупват с печатни формуляри, ако изобщо сте имали късмета да стигнете дотам. Поради страх от хората с месинговите копчета решихме, че не можем да пристигнем в Южна Америка със сандъци и куфари, пълни със странни предмети, да свалим шапки и на развален испански език учтиво да помолим да ни пуснат да влезем, за да потеглим нанякъде със сал. Тогава положително бихме се озовали в затвора.
— Трябва да имаме официална препоръка — каза Херман.
Единият ни приятел от разтурения триумвират беше кореспондент към Организацията на обединените нации и ни заведе там с кола. Дълбоко впечатление ни направи голямата заседателна зала с представителите на всички нации, които седяха един до друг на скамейките и мълчаливо слушаха речта на един чернокос руснак, застанал пред огромната карта на света, която красеше задната стена.
Нашият приятел, кореспондентът, успя в един спокоен миг да доведе един от делегатите на Перу, а по-късно и един от представителите на Еквадор. Потънали в дълбоко кожено канапе в преддверието, те с интерес изслушаха плана ни да прекосим Тихия океан, за да докажем теорията, че създателите на древната култура в собствената им родина първи са достигнали тихоокеанските острови, И двамата обещаха да уведомят правителствата си и да ни подкрепят, когато пристигнем в техните страни. Тригве Ли5, прекосявайки преддверието, чу, че сме негови сънародници, и дойде при нас; някой предложи и той да дойде с нас на сала. На него обаче му стигаха вълненията на суша. Заместник-секретарят на Организацията на обединените нации д-р Бенхамин Коен от Чили, доста известен любител археолог, ми даде писмо до президента на Перу, който бил негов личен приятел. В залата срещнахме също посланика на Норвегия Вилхелм фон Мунте аф Моргеншерне, който оттогава нататък оказваше на експедицията неоценима подкрепа.
Купихме си два билета и отлетяхме за Южна Америка. Когато четирите тежки мотора загърмяха един след друг, ние се отпуснахме в дълбоките кресла, капнали от умора. Изпитвахме неизказано чувство на облекчение от това, че първият етап от нашата програма е приключен и че вече отиваме към приключението.
ТРЕТА ГЛАВА
В ЮЖНА АМЕРИКА
Кацаме на екватора. Проблеми около балсовите трупи. Със самолет до Кито. Ловци на глави и „бандидос“, С джип през Андите. В дебрите на джунглите. В Киведо. Отсичаме балсови дървета. Със сал по река Паленке. Примамливото военноморско пристанище. В Министерството на военноморския флот в Лима. При президента на Перу. Даниелсон пристига. Отново във Вашингтон. Дванадесет килограма преписки. Бойното кръщение на Херман. Строим сал във военноморското пристанище. Предупреждения. Преди тръгването. Кръщението на „Кон-Тики“. Сбогом, Южна Америка.