Щом прекоси екватора, самолетът почна бързо да слиза през млечнобелите облаци, които се простираха под нас като ослепително снежно поле под палещите лъчи на слънцето. Валма от пари се лепяха по стъклата, после се разкъсаха и увиснаха над нас във вид на облаци, а долу се откри яркозелената повърхност на вълнообразните джунгли. Навлязохме във въздушното пространство на южноамериканската република Еквадор и кацнахме на летището на тропическия пристанищен град Гуаякил.
С преметнати през ръка сака, жилетки и зимни палта, които носехме до вчера, ние се измъкнахме от самолета и като че влязохме в парник, дето ни посрещнаха облечени в тропическо облекло бъбриви южняци; усетихме, че ризите ни залепват за гърбовете като мокра хартия. Митническите и имиграционни власти ни приеха с отворени обятия и едва ли не ни отнесоха на ръце до таксито, което ни откара до най-добрия или по-точно единствения добър хотел в града. Там всеки от нас бързо се отправи към своята баня и студения душ.
Бяхме стигнали в страната, където расте балсовото дърво, и трябваше да купим трупи, за да построим сала.
Използувахме първия ден, за да изучим паричната система и да понаучим малко испански, та да си намираме пътя до хотела.
На втория ден се осмелихме да се отдалечим няколко пъти на все по-големи разстояния от баните си. След като Херман беше удовлетворил детския си копнеж да пипне истинска палма, а аз се бях наситил на фруктова салата, решихме да почнем преговори за покупка на балсови трупи.
За нещастие обаче беше по-лесно да се говори за това, отколкото да се стори. Можехме, разбира се, да купим големи количества балсово дърво, но не на цели трупи, каквито ни трябваха. Минало беше онова време, когато балсовите дървета растели на самия бряг. През последната война те почти свършили. Тогава ги секли с хиляди и ги пращали в самолетните заводи, тъй като дървесината им е пореста и лека. Научихме, че само в джунглите, във вътрешността на страната, все още растат големи балсови дървета.
— Тогава трябва да отидем там и сами да ги отсечем — казахме ние.
— Невъзможно — отговориха авторитетните лица. — Току-що са започнали дъждовете и поради пороите и дълбоката кал всички пътища към джунглите са непроходими. Ако искате балсови трупи, трябва да се върнете в Еквадор след шест месеца. Тогава дъждовете ще са престанали и пътищата ще са изсъхнали.
Когато се видяхме в безизходно положение, посетихме дон Густаво фон Бухвалд, еквадорския крал на балсовото дърво, и Херман разтвори пред него скицата на сала, на която бяха обозначени размерите на необходимите трупи. Малкият мършав балсов крал оживено грабна телефона и натовари агентите си да търсят. В дъскорезниците намериха талпи и леки дъски, както и къси пънове, но нито едно цяло дърво, каквото ни бе нужно. В склада на дон Густаво имаше две големи балсови трупи, сухи като подпалки, но с тях нямаше да идем далече. Стана ясно, че търсенето ни беше напразно.
— Брат ми има голяма балсова плантация — заяви дон Густаво. — Казва се дон Фредерико и живее в Киведо, малко селище сред джунглите във вътрешността на страната. Щом спрат дъждовете и влезем във връзка с него, той ще ви достави всичко, от което имате нужда. Но поради дъждовете горе в джунглите, сега няма смисъл да се ходи там.
А кажеше ли дон Густаво, че нещо е безсмислено, то беше безсмислено за всички експерти на балсово дърво в Еквадор. И ето че седяхме в Гуаякил без балсови дървета за сала и без възможност сами да ги отсечем, докато не минат много месеци, когато щеше да е твърде късно.
— Не остава много време — рече Херман.
— Непременно трябва да имаме балсови трупи — казах аз. — Салът трябва да бъде точно копие на старите салове, иначе нищо не ни гарантира, че ще останем живи.
В хотела намерихме малка училищна карта със зелени джунгли, кафяви планини и означени с червени кръгчета населени места: от нея разбрахме, че джунглите се простират без прекъсване от Тихия океан до подножието на Андите, издигащи се в небесата. Тогава ми хрумна една мисъл. Явно беше, че ако тръгнем от крайбрежието през джунглите, е невъзможно да стигнем до балсовите дървета в Киведо. Но дали не бихме могли да достигнем дърветата от обратната страна, като се спуснем от голите заснежени вериги на Андите право във вътрешността на джунглите? Това представляваше една възможност — единствената възможност, която можахме да открием.