Хубав беше този път все покрай планината чак до планинското селище Латакунга, където индианските къщурки без прозорци сляпо се гушеха около варосаната селска църква на площадче с палми. Оттук свихме по пътека за мулета, която се виеше и криволичеше на запад през планини и долини, все по-навътре в Андите. Навлязохме в свят, какъвто не бяхме и сънували. Това беше светът на планинските индианци, който сякаш не се намираше на нашата планета, — свят, откъснат от времето и пространството. По целия път не видяхме нито кола, нито колело. Срещахме само босоноги козари в пъстри „пончос“ с объркани стада от правокраки важни лами, а от време на време по пътя минаваха цели индиански семейства. Мъжът обикновено яздеше отпред на муле, а дребната му жена подтичваше след него с цяла колекция шапки на главата и с най-малкото дете в торба на гърба. И докато подтичваше, тя непрестанно предеше вълна. Отзад спокойно кретаха магарета и мулета, натоварени със съчки, тръстики и разни грънчарски изделия.
Колкото по-далеч отивахме, толкова по-рядко срещахме индианци, които говореха испански, и скоро езиковите познания на Агурто станаха толкова безполезни, колкото и нашите. Тук-таме из планината зървахме по няколко къщурки накуп; все по-рядко те бяха направени от кирпич и все по-често от пръти и суха трева. И къщурките, и хората с почернели от слънцето сбръчкани лица като че бяха изникнали от самата земя благодарение на палещите лъчи на планинското слънце, което жареше по отвесните стени на скалистите Анди. Като планинската трева тия хора и колиби бяха неразделна част от скалите, сипеите и планинските пасбища. Бедни и дребни на ръст, планинските индианци са жилави и издръжливи като диви животни, с буден детски ум, характерен за първобитните народи. Колкото по-малко можеха да разговарят с нас, толкова повече се смееха. Всички, които срещахме, ни се усмихвахасъс сияещи лица и снежнобели зъби. Нищо не подсказваше, че из тези места белите са изгубили или спечелили дори един шилинг. Нямаше нито рекламни табели, нито пътепоказатели и ако някой хвърлеше край пътя тенекиена кутия или парче хартия, те веднага биваха прибрани като полезни домакински вещи.
Изкачвахме се по обгорели от слънцето склонове, дето не се виждаше нито храст, нито дърво, спускахме се през пустинни пясъчни долини, покрити с кактуси, докато най-сетне се добрахме до най-високото било със заснежени полета около върха. Там духаше такъв студен вятър, че трябваше да намалим скоростта, за да не се вкоченим в нашите тънки ризи; почнахме да мечтаем за горещината на джунглите. На места изминавахме дълги разстояния през планините по сипеи и тревисти бърда, за да намерим пак утъпкан път. А при западните склонове, дето Андите стремглаво се спускат надолу към низините, магарешката пътека минаваше по надвиснали една над друга скали и от всички страни ни заобикаляха отвесни канари и дълбоки пропасти. Оставихме се напълно в ръцете на приятеля Агурто, който седеше свит над кормилото и винаги успяваше да завие, щом стигнехме до ръба на някоя пропаст. Внезапно ни посрещна силен вятър. Бяхме стигнали най-крайния хребет, където Андите се спущат отвесно надолу в редица стъпаловидни урви, чак до джунглите, които се стелят в бездънната бездна четири хиляди метра по-ниско. Но не можахме да видим замайващата гледка над морето от джунгли, защото, когато достигнахме ръба на пропастта, обгърнаха ни гъсти облаци като пара от казан на вещици. Но сега пътят ни вървеше право надолу към низините без каквито и да е препятствия. Все надолу по стръмни завои, край пропасти, урви и бездни, а въздухът ставаше все по-влажен и по-топъл, все по-наситен с тежката, упоителна миризма на парник, която се издигаше от дълбините на джунглите под нас.
А после започна дъждът. Най-напред слаб, после пороен. Той плющеше и барабанеше по джипа и скоро навред около нас от скалите шуртеше шоколадово кафява вода. Сякаш и ние се стичахме надолу от сухото планинско плато и навлизахме в някакъв друг свят, където пръчките, камъните и глинестите склонове бяха меки от мъховете и плесените, които ги покриваха. Почнаха да се виждат листа, а по-надолу те станаха огромни като грамадни зелени чадъри, от които се стичаше вода. След това се появиха първите крехки предвестници на джунглите, цели натежали от виещи се растения и мокри мъхове, провиснали от тях като бради. Отвсякъде се чуваше шуртене и клокочене. Когато склоновете станаха по-полегати, джунглите се издигнаха пред нас като войска от зелени гигантски растения и погълнаха малкия джип, който шляпаше по разкаляния глинен път. Навлязохме в джунглите. Въздухът бе влажен, горещ и наситен с миризма на растения.