Вече се беше стъмнило, когато стигнахме до едно възвишение, на което имаше няколко колиби, покрити с палмови листа. Съвършено прогизнали от топлия дъжд, изоставихме джипа, за да прекараме една нощ на сухо под покрив. Пълчищата бълхи, които отнесохме оттам с дрехите си, се удавиха на другия ден в дъжда. Напълнихме джипа с банани и други южни плодове и отново се понесохме надолу през джунглите, все по-надолу и по-надолу, макар да мислехме, че отдавна сме стигнали дъното им. Калта стана по-дълбока, но не можеше да ни спре, а разбойниците бяха някъде на неизвестно разстояние.
Джипът се предаде едва когато на пътя ни се изпречи широка мътна река. Бяхме просто приковани, защото се оказа невъзможно да продължим било нагоре, било надолу по брега на реката. Сред открито сечище стоеше къщурка; няколко метиси опъваха на слънчевата й стена леопардова кожа, а около тях джапаха кучета и кокошки и се гощаваха с какаови зърна, пръснати да съхнат на слънце. Когато джипът с Друсане се доближи до тях, всички се оживиха и тези, които говореха испански, ни обясниха, че това била река Паленке, а Киведо се намирал точно отсреща на другия бряг. Наоколо нямаше никакъв мост, а реката беше дълбока и бърза, но те се съгласиха да ни превозят с джипа до отсрещния бряг със сал. Това чудновато приспособление лежеше край брега. Кривите дебели пръти, вързани с растителни влакна и бамбук образуваха крехък сал, двойно по-дълъг и двойно по-широк от джипа. Сложихме по една дъска под всяко колело и със свити сърца изкарахме джипа върху тази плетеница. И макар че салът почти потъна в мътната вода, той издържа и джипа, и нас, и още четири шоколадовокафяви индианци, които го изтласкаха от брега с дълги пръти.
— Балса? — попитахме двамата с Херман в един глас.
— Балса — отвърна един от индианците, като кимна и пренебрежително изрита прътите.
Течението ни грабна и ние се понесохме надолу по реката, а хората бутаха с прътовете си и поддържаха курса на сала все диагонално през реката, докато стигнахме по-тихите води на отсрещния бряг. Това беше първата ни среща с балсовото дърво и първото ни пътуване на балсов сал. Салът спря спокойно на отсрещния бряг и ние тържествено влязохме с кола в Киведо. Два реда катраносани дървени къщи, покрити с палмови листа и с наклякали хищници по тях, образуваха нещо като улица. И това беше цялото селище. Жителите му, черни и кафяви деца и възрастни, зарязаха всичко и се втурнаха навън през врати и прозорци. Като застрашителен, шумен човешки поток те изтичаха да посрещнат джипа. Наобиколиха го, качваха се върху него, лазеха под него, а ние здраво стискахме земните си притежания, докато Агурто правеше отчаяни маневри с кормилото. Тогава една гума на джипа се спука и той се наклони настрана. Бяхме пристигнали в Киведо и трябваше да понесем прегръдките, с които ни посрещнаха.
Плантацията на дон Фредерико се намираше малко по-надолу по течението на реката. Джипът с Агурто, Херман и мен, подскачайки, влезе в двора на плантацията по пътека, оградена с мангрови дървета, и старият мършав обитател на джунглата се спусна да ни посрещне заедно с племенника си Анхело, младо момче, което живееше с него тук, в тези диви места. Предадохме му поздрави от дон Густаво и малко по-късно джипът стоеше сам на двора, докато над джунглата се изсипваше поредният тропически порой. В къщата на дон Фредерико приготовляваха празнична трапеза. Прасенца сукалчета и пилета се печаха на открит огън, а ние седяхме около голяма паница, препълнена с южни плодове, и обяснявахме за какво сме дошли. Поради тропическия дъжд, който се лееше навън, през мрежата на прозореца до нас достигаше топъл, сладък дъх на цветя и глина.
Дон Фредерико се оживи като момче. Ами разбира се, той виждал балсови салове още когато бил ей толчав! Преди петдесет години, когато живеел по крайбрежието, индианци от Перу все още плавали край брега на големи балсови салове с платна и идвали да продават риба в Гуаякил. Понякога носели по няколко тона сушена риба в бамбукова кабина по средата на сала; понякога пък водели със себе си на сала жените, децата, кучетата и кокошките си. Такива големи балсови дървета, каквито те използували за саловете си, едва ли щели да се намерят сега в дъжда, защото от пороите и калта пътят към балсовата плантация горе в гората бил станал съвсем непроходим дори и за ездачи. Но дон Фредерико обеща да направи каквото може. В гората близо до къщата може би се намирали балсови дървета, а на нас не ни трябваха много.