Когато най-сетне европейците се осмелили да прекосят най-големия от всички океани на света, открили за своя изненада, че сред него се намират редица малки планински острови и плоски коралови рифове, разделени един от друг, а и от останалия свят от обширни водни пространства. И всички тези острови били вече населени с хора, дошли там преди тях — красиви, стройни хора, които ги посрещали на брега с кучета, свине и кокошки. Откъде ли са дошли? Те говорели език, който никой друг народ не познавал. И хората от нашата раса, назовали се самонадеяно „откриватели на островите“, заварили на всеки обитаем остров обработена земя и селища с храмове и колиби. На някои от островите намерили дори стари пирамиди, павирани пътища, мостове и дялани каменни статуи, високи колкото четириетажни европейски къщи. Но не могли да обяснят тази загадка — какви са тези племена и откъде са дошли.
Спокойно може да се твърди, че отговорите на тези въпроси са толкова многобройни, колкото са и трудовете, писани върху тях. Специалисти от различни области предлагали най-различни решения, но след време твърденията им винаги бивали оборвани от логичните доказателства на специалисти, които работят в други клонове на науката. Малая, Индия, Китай, Япония, Арабия, Египет, Кавказ, Атлантида, та дори Германия и Норвегия били сериозно обявявани за родина на полинезийците. Но тези теории винаги са се препъвали в някой решаващ факт, който провалял всичко, и въпросът пак увисвал във въздуха.
Там, където науката достига своите граници, започва фантазията. Тайнствените каменни монолити на Великденския остров и всички други културни останки от неизвестен произход, пръснати по това малко, голо късче земя, което лежи съвсем самотно насред път между най-близките острови и южноамериканския бряг, са давали повод за най-различни предположения. Мнозина намирали, че находките на Великденския остров до голяма степен наподобяват останките от южноамериканските праисторически цивилизации. Може би някога е съществувал мост от суша през океана, който впоследствие е потънал? Може би Великденският остров и всички други острови в Южното море, които имат подобни паметници, са просто останки от някой пропаднал континент?
Тази теория била широко разпространена. Тя предлага приемливо обяснение, но геолозите и други изследователи не й отдават значение. Освен това, изучавайки насекомите и охлювите на островите в Южното море, зоолозите доказват по безспорен начин, че през цялата история на човечеството тези острови са били съвсем откъснати един от друг и от континентите около тях точно както и днес.
И така ние знаем с абсолютна сигурност, че някога отдавна, било то доброволно или принудително, полинезийската раса трябва да е доплавала до тези острови, носена от течението и тласкана от вятъра. Ако се позанимаем малко по-отблизо с жителите на Южното море, ще открием, че едва ли са изтекли много векове, откакто те са се заселили тук. Макар че полинезийците живеят на отделни острови, пръснати из едно морско пространство, четири пъти по-голямо от цяла Европа, на различните острови не са успели да се развият различни езици. Хиляди морски мили делят северния авангард на полинезийските острови Хаваи от Нова Зеландия на юг и остров Самоа на запад, от Великденския остров на изток и въпреки това всички тези откъснати едно от друго племена говорят диалекти на един общ език, който ние наричаме полинезийски. На никой от островите не е съществувала писменост с изключение на няколко дървени плочки с неразбираеми йероглифи, които туземците на Великденския остров пазели, макар че нито те, нито някой друг можел да ги прочете. Но в Полинезия имало училища, в които най-важният предмет бил изучаването на исторически поеми, защото историята била и религия. У полинезийците съществувал култ към прадедите и те боготворели покойните си главатари чак от времето на Тики. А за самия Тики се говорело, че бил син на Слънцето.
Почти на всеки остров мъжете, учили в училище, можели да изброят имената на всички местни главатари още от времето на първите заселници. За да подпомогнат паметта си, те често използували сложна система от преплетени въженца с възли, също както правели индианците инки в Перу. Съвременни изследователи събрали от отделните острови всички местни родословия и установили, че те съвпадат с поразителна точност както по отношение на имената, така и по отношение броя на поколенията. По тоя начин доказали, смятайки едно полинезийско поколение средно за двадесет и пет години, че островите в Южното море са заселени около петстотната година от нашата ера. Втора културна вълна с нова поредица от вождове показва, че на островите е имало още едно, и то по-недавнашно преселение през хиляда и стотната година от н.е.