— Не! — възкликна. — Невъзможно!
Сигурно Дядо Коледа би изглеждал така, ако някой би се осмелил да твърди, че догодина Коледа ще бъде на Петровден.
— Грешите, много грешите! — повтори той и възмутено разтърси глава, сякаш за да прогони натрапената му от мене мисъл.
— Но вие още не сте прочели доводите ми — настоях аз и кимнах с надежда към ръкописа, който лежеше на масата.
— Доводи! — изсумтя той. — Не можете да се отнасяте към етнографски проблеми като към детективска загадка.
— Защо не? — отвърнах. — Всичките ми заключения са основани на собствени наблюдения и на факти, открити от науката.
— Задачата на науката е чисто и просто да изследва фактите — каза той спокойно, — а не да се опитва да доказва това или онова!
Той внимателно бутна настрана неразтворения ръкопис и се наведе през масата към мен.
— Вярно е, че Южна Америка е люлката на някои от най-интересните цивилизации на древността, вярно е, че не знаем нито кой ги е създал, нито пък къде са изчезнали създателите им, когато инките са взели властта. Но едно нещо поне знаем със сигурност и то е, че никой от южноамериканските народи не се е добрал до островите в Тихия океан.
Погледна ме изпитателно и продължи:
— А знаете ли защо? Отговорът е твърде прост. Те не са могли да стигнат дотам. Не са имали кораби!
— Имали са салове, — възразих колебливо. — Нали знаете, салове от балсово дърво.
Старецът се усмихна и каза спокойно:
— Е, защо не опитате да преплавате океана от Перу до тихоокеанските острови на сал от балсово дърво?
Не можах да му отговоря. Беше вече късно. И двамата станахме. Като ме изпращаше, старият учен ме потупа добродушно по рамото и ми каза, че ако имам нужда от помощ, мога винаги да се обърна към него. А в бъдеще трябвало да специализирам Полинезия или Америка и да не смесвам две отделни части на земното кълбо. Протегна ръка назад към масата.
— Забравихте това — каза и ми върна ръкописа.
Погледнах заглавието: „Полинезия и Америка, Проучване на проблема за преселението“. Мушнах ръкописа под мишница, изтичах надолу по стълбата и се слях с тълпата на улицата.
Вечерта отидох в най-забутаната част на квартала Гринич Вилидж и почуках на вратата на едно старо жилище. Обичах да идвам тук, за да споделям своите затруднения, когато чувствувах, че нещо в живота ми се обърква.
Нисък сух мъж с дълъг нос пооткрехна вратата, но после я отвори широко и със сърдечна усмивка ме дръпна да вляза. Заведе ме направо в малката кухня и ме впрегна в работа — даде ми да нося чинии и вилици и удвои количеството на някаква приятно ухаеща гозба, която топлеше на газовата печка.
— Хубаво, че дойде — каза той. — Как върви?
— Ужасно — отговорих. — Никой не иска да прочете ръкописа.
Той напълни чиниите и двамата се нахвърлихме върху гозбата.
— Работата е там — рече той, — че всички, които си посетил, мислят това за някаква маниакална идея. Нали знаеш — тук в Америка се явяват хора с най-различни странни хрумвания.
— Има и нещо друго — подхванах.
— Да — отвърна той, — начинът, по който разглеждаш въпроса. Всички тези хора до един са специалисти и не вярват в такъв метод на работа, който обхваща всички области на науката — от ботаниката до археологията. Те ограничават своето поле на дейност, за да могат по-дълбоко да изучат всички подробности. Съвременната изследователска наука изисква всяка специалност да рови в собствената си яма. Никой не се е заел да подреди и съпостави това, което е излязло от различните ями.
Той стана и посегна към един тежък ръкопис.
— Виж, това е последният ми труд върху изображенията на птици в китайската селска бродерия. Отне ми седем години, но незабавно го взеха за печат. В наше време искат подробно проучване на всеки отделен въпрос.
Карл беше прав. Но да се решат загадките на Тихия океан, без да се осветлят от всички страни, беше според мен също като игра на карти само с един цвят.
Разтребихме масата и му помогнах да избършем съдовете.
— Има ли нещо ново от Чикагския университет?
— Не.
— А какво каза днес старият ти приятел от музея?
— И той не се заинтересува — смънках. — Каза ми, че тъй като индианците имали само открити салове, не може дори да се предположи, че са стигнали до тихоокеанските острови.