— Предполагам, защото много пъти са били клани и ограбвани, и поробвани от мародерстващи банди на бели стигийци и шеми.
— А какво говореше магьосникът, Аския? Какво казваше той на Сакумбе?
— Той предупреждаваше краля. Твърдеше, че неговите духове му казали, че заради нас Томбалку ще бъде сполетян от беди и разрушение. Но Сакумбе му затвори устата, като му каза, че ме познава много добре и вярва на мен повече, отколкото на който и да е шаман. — Конан се прозя като сънлив лъв. — Сложи малкото момиче да спи, преди да е заспала права.
— Ами ти?
— Аз? Аз се връщам. Празненството едва сега започва!
4.
Един месец по-късно Амалрик, покрит с пот и прах, дръпна юздите на коня си и пропусна ескадроните да минат покрай него в една последна, голяма атака. Цяла сутрин, както многото сутрини преди това, той ги бе обучавал отново и отново в елементите на цивилизована кавалерийска тактика: — „Напред, ходом!“ „Напред, тръс!“, „Напред, лек галоп!“, „Атака!“ „Обръщай!“, „Оттегляй се!“, „Приготви се за ново нападение!“, „Напред, ходом!“ — И така цели дни.
Макар че новата тактика все още не беше добре усвоена, кафявите пустинни соколи изглежда най-после бяха започнали да разбират по нещо. В началото те много мърмореха и гледаха кисело на тези чужди методи на воюване. Но Амалрик, подкрепен от Конан, преодоля тяхната съпротива посредством комбинация от безпристрастна справедливост и сурова дисциплина. Сега той създаваше страхотна бойна сила.
— Подай сигнал „Оформи колона“ — обърна се той към тръбача до него. Когато проехтя сигналът, конниците дръпнаха юздите на конете си и с много блъскане и ругатни се подредиха в колона. Те препуснаха назад към стените на Томбалку, покрай нивите, където полуголи черни селянки спряха работа и се подпряха на мотиките си, за да погледат.
Амалрик прибра коня в кавалерийските конюшни и се запъти към дома си. Когато наближи къщата, той с изненада видя магьосникът Аския на улицата пред къщата да разговаря с Лиса. Слугинята на Лиса, сибийка, стоеше на прага и слушаше.
— Какво има, Аския? — попита Амалрик с тон, който съвсем не беше приятелски. — Какво правиш тук?
— Аз отговарям за благоденствието на Томбалку. За да изпълнявам успешно това си задължение, трябва да задавам въпроси.
— Не искам в мое отсъствие чужди мъже да задават въпроси на жена ми.
Аския се усмихна злобно.
— Съдбата на града е по-важна от онова, което ти искаш или не искаш, бели човече. Прощавай до следващия път!
Магьосникът си тръгна и перата на главата му се разлюляха. Амалрик се намръщи и последва Лиса в къщата.
— За какво те разпитваше? — попита Амалрик.
— О, за живота ми в Газал и как съм те срещнала.
— И ти какво му каза?
— Разказах му какъв голям герой си и как си убил бога на Червената кула.
Амалрик се намръщи и се замисли.
— Щеше ми се да не му беше казвала за това. Не знам защо, но съм сигурен, че той ще ни създаде неприятности. Веднага трябва да отида при Конан… О, Лиса, ти плачеш!
— Аз… аз съм толкова щастлива!
— За какво?
— Че ме призна за твоя жена! — Тя сключи ръце около врата му и започна да го обсипва с нежности.
— Хайде, хайде — каза той. — Бях длъжен да помисля за това по-рано.
— Трябва да направим сватбено тържество още тази нощ!
— Разбира се! Но преди това се налага да видя Конан…
— О, остави това за по-късно! Освен това, ти си прашен и уморен. Преди да се изправиш пред онези ужасни хора, най-напред хапни, пийни, почини си.
Интуицията на Амалрик му подсказваше, че веднага трябва да отиде при Конан. Но той се безпокоеше от срещата. Макар да беше сигурен, че Аския замисля някакъв лош план срещу него, Амалрик нямаше никакво определено обвинение срещу магьосника. В края на краищата се остави Лиса да го придума. В ядене и пиене, миене, любене, и спане следобедът се изниза. Когато Амалрик тръгна за двореца, слънцето беше слязло ниско.
Дворецът на крал Сакумбе, както всичко в Томбалку, беше от сиво-кафяв кирпич, огромен също като централния площад. Телохранителите на Сакумбе познаваха Амалрик и бързо го пуснаха да влезе вътре. Тънки листа от ковано злато покриваха стените и ослепително отразяваха червения блясък на залязващото слънце. Той пресече един широк вътрешен двор, гъмжащ от кралски жени и деца и влезе в частните покои на краля.