На сутринта Конан се събуди, защото вратата се отвори и нахлу студен вятър. Почти замръзналият часови влезе, затвори, изтича до огнището и протегна посинелите си ръце над топлата пепел, останала от предната вечер. Конан стана, напълно разсънен както винаги, когато не беше си легнал мъртвопиян. Другите в залата започнаха да се надигат мързеливо, пъшкаха и се почесваха. В такава студена сутрин ставането наистина беше трудна работа.
Конан отиде до огнището, учуден, че един кален северняк може така да измръзне само за няколко часа, прекарани на пост през нощта.
— Добро утро, Регин — поздрави той. — Много ли е студено навън?
През тракащите си зъби човекът успя да отвърне:
— Иди да провериш!
Конан отиде до вратата, отвори я и извика:
— О, всемогъщи Кром! — И бързо затвори. Валеше сняг, а вятърът беше леден, по-студен и от най-студените зими по северните земи, които си спомняше. От далечината долиташе пукотът на замръзналите дървета.
Едно увито в кожи тяло застана до него. Елкуина.
— Отвори вратата! — заповяда властно кралицата и Конан се подчини.
Тя излезе навън. Конан се зачуди как ли стои на режещия вятър, без да прояви и най-малък признак, че й е студено.
Кралицата се обърна към хората си и извика:
— Ставайте, мързеливци! Трябва да се погрижим за добитъка, ако не искаме да замръзне. Запалете огньове и окачете всички резервни платнища по стените! — Тя махна с ръка на домоуправителя и той дотича, вдигайки вълнените си панталони. — Аслауф, вкарай колкото можеш добитък в оборите и сложи много сено. Не можем да си позволим да изгубим нито един кон, нито една крава. Прибери и птиците в оборите или навесите. Ако трябва, ще вкараме всички животни, за които няма място в оборите, при нас, докато времето се оправи. По-добре да изтърпим миризмата и мърсотията, отколкото да прекараме една гладна зима.
— Да, господарке — отговори домоуправителят и бързо изскочи навън, последван от момчетата и робите, които се грижеха за добитъка.
Елкуина се обърна към Конан и го повика с ръка.
— Ела, чужденецо, да видим как е старецът.
В първия миг Конан не разбра кого има предвид; после си спомни за стария магьосник, Рерин.
— Един момент — отвърна Конан, спусна се към залата и след миг се върна, закопчавайки пояса със сабята си.
— Защо ти е това? — попита тя.
— Нали нае сабята ми, господарке — отговори той със самодоволна усмивка. — Без нея не струвам нищо за теб.
Елкуина тръгна към малката колиба до каменната стена. Конан се възхити на това как косата й, сплетена в дебела колкото ръка плитка, се полюшваше при целеустремената й походка. Формите на тялото й бяха пълна загадка под дебелата мантия и кожената роба, но походката й беше лека и грациозна.
— Старецът беше буден до късно нощес — сподели кимериецът.
— Откъде знаеш?
— Когато всички си легнаха, излязох и поговорих малко с часовия при портата. Когато се връщах, в прозореца му видях светлина.
— Той бодърства, за да работи за мен — каза тя. — За разлика от бойците, които се бият много рядко, но непрекъснато се тъпчат с моята храна и пият моята бира, и се хвалят с подвизите си.
Конан мрачно се усмихна. На тази жена трудно можеше да се угоди. Той похлопа на вратата на колибата и тя почти веднага се отвори. Старият магьосник явно изобщо не беше спал, но изглеждаше здрав и бодър.
Той кимна на Конан и се обърна към Елкуина.
— Влез. Имам неприятни новини.
Елкуина влезе и Конан я последва. Тя се обърна към него.
— Почакай навън, чужденецо. Никой не те е поканил да влезеш.
— Проклет да съм, ако остана на студа, докато вие с магьосника се греете на огъня. Аз съм боец, не съм слуга. — Той скръсти ръце и се подпря на касата на вратата. Елкуина се изчерви и понечи да направи някаква язвителна забележка, но магьосникът я докосна по рамото.
— Нека да остане, Елкуина. Мисля, че този чужденец може да ни бъде от голяма полза в изпитанията, които ни очакват.
— Добре — бързо се съгласи кралицата, влезе и не обърна повече никакво внимание на Конан. — Според теб какво означава тази неочаквана атака на ледените великани? Това е неестествено.
— Наистина е неестествено, господарке. Сигурен съм, че това е работа на нашия враг, Илма.
— Кой е Илма? — попита Конан. Името му звучеше хиперборейско. Никога не бе обичал да си има вземане-даване с хиперборейците.