Залата беше много по-пълна, отколкото предната нощ. На пейките, на които по-напред бяха допускани само свободни бойци и техните жени, сега седяха и роби и деца. В края на залата, където щяха да бъдат настанени робите, поради критичните обстоятелства бяха вкарани и няколко коня и говеда, но никой не се оплакваше от шума или миризмата, тъй като животните отделяха повече топлина дори и от голямото огнище.
Поради ужасния студ тази нощ нямаше да има часови. Вместо това младежите щяха да се качват до отворите за пушека в двата края на двореца да оглеждат двора. Във всеки случай изглеждаше ненужно да поставят часови, тъй като врагът едва ли щеше да избере такава нощ за нападение. Елкуина обаче искаше да не се отслабва бдителността независимо от студеното време.
Конан знаеше, че две-три бири не могат да утолят жаждата му и предложи на един боец да изпитат силата на ръцете си срещу неговата половница. Победи го с лекота и изпи наградата. Скоро след това друг боец предложи същото на него и по този начин Конан спечели още шест половници, докато накрая ръката му се умори и той загуби от един снажен червенобрад роб с ръце като дънери. Конан участва и в импровизирани борби, при които мъжете се търкаляха в сламата, разгонвайки прасенца и пиленца — сега те споделяха уюта на залата с хората, на които съвсем скоро щяха да послужат за храна.
Докато допиваше последната си половница, Конан наблюдаваше с възхищение как един стар боец изрязва орнаменти върху един подпорен стълб. Най-напред скицира рисунъка върху дървото с овъглена пръчка от огъня. Беше сложна плетеница от змии и лози. После изсече грубо ескиза с върха на малката си брадвичка, работейки с грубото оръжие с деликатността на хирург. Довършителната работа извърши с ножа, който използуваше за хранене, за бой и за какво ли още не. Когато дърворезбата беше завършена, Конан прокара пръст по нея, но не можа да напипа никакви грапавини или следи от ножа. Само за една зимна вечер старецът беше изработил дърворезба, за която на един заморанец би му трябвала цяла седмица и стая, пълна със специални инструменти.
В отговор на похвалите на Конан старецът кимна леко и каза:
— Ако намеря бои, утре ще я боядисам.
През цялата вечер Елкуина изглеждаше потисната, но решителна. Тя беше направила всичко необходимо за изкарване на една тежка зима. Конан се опита да я развесели, но Елкуина нямаше настроение.
— Дръж ръката, с която въртиш сабята, и пъргавината си готови, кимериецо. Съвсем скоро може да ти дотрябват.
— Тази ми ръка е винаги готова — увери я Конан. — И е на твоите услуги. От какъв враг се страхуваш?
— Моли се никога да нямаш кралски тревоги, кимериецо. Със свършената през лятото работа ще мога да опазя народа си дори през дълга и сурова зима. Другите крале обаче може да не са толкова предвидливи. Ако това лошо време се задържи, народите им ще изгладнеят и те ще започнат да търсят къде има храна и фураж, за да нападнат.
Конан кимна.
— Да, права си. Царуването не е само водене на битки и седене на трона със златна чаша с вино в ръка.
Не след много Елкуина нареди да бъдат поставени наблюдатели и факлите бяха изгасени. Огънят беше затрупан за през нощта, хора и животни легнаха да спят. Елкуина се прибра в своя кът зад завесите и скоро залата се разлюля от хърканията на многобройните си обитатели.
Конан трепна и се събуди от вика на момчето до отвора за пушека.
— Навън има някой! — В гласа му се долавяше страх.
Конан се измъкна от леглото в сламата и грабна от куката прибраната в ножницата сабя. Някой блъскаше силно на вратата.
— Не отваряйте — извика той. Хората се размърдаха, запъшкаха, задаваха въпроси в тъмнината.
— Разпалете огъня! — извика Конан. Проправи си път, изритвайки прасетата и кокошките, и се изкачи по грубата стълба при момчето. — Откъде дойдоха? — попита Конан и се наведе да види.
— Трябва да са се прехвърлили през стената — отговори момчето. — Наблюдавах портата, оттам никой не е влязъл.
Конан видя долу дузина мъже, хванали един голям дънер, да блъскат вратата. Главите и раменете им бяха неестествено покрити със сняг.
— Толкова малко? — чудеше се Конан.
— Портата! — извика момчето. Конан погледна към портата. Двама от натрапниците се мъчеха да я отлостят.
Конан се обърна към залата и викна:
— Излизам. Бойците да се въоръжат и веднага да ме последват, но да излязат през дупките за пушека. Вратата да остане залостена. Робите да я подпрат с пейки и всичко, каквото намерят. — Той пак погледна към двора, където нападателите се опитваха да разбият вратата.