— Вече бях започнал да мисля, че няма да доживея да чуя това от устата ти — призна Конан.
— Твоята работа още не е свършила, войнико. Усещам, че това е началният сблъсък на нова война.
— Хайде, Елкуина — подкани я Конан, — нека се върнем в крепостта и да видим какви щети сме понесли. Победихме тези същества, но има опасност да замръзнем.
— Прав си — съгласи се Елкуина и залитна леко. Раздраните дрехи се открехнаха и разкриха бяла, трепереща плът. Конан я прихвана със силната си ръка през раменете. Елкуина не възрази.
Докато пресичаха осветената от луната равнина, видяха светлина в крепостта. Но нямаше никакви пожари. За тази нощ поне щяха да имат покрив над главите си.
— Мислехме, че сме ви изгубили — посрещна ги Рерин. — Бяхме толкова заети, та чак след като довършихме всички тези същества, забелязахме, че ви няма. — Старецът бъбреше нервно, но и с облекчение. — После ви търсихме, но не можахме да ви намерим. Едно момче каза, че видяло едно от тези същества да изскача през портата с жена на рамо, а ти, кимериецо, си хукнал подире му. Вече се канехме да пратим хора да ви търсят.
— Всички ли избихте? — попита Елкуина.
— Да. Доста време и усилия ни трябваха, но всички са мъртви. Отново.
— Има още един навън, в големия кръг от камъни. Чужденецът го уби с голи ръце. — Чу се одобрителен шепот. — Изпратете хора да го довлекат — продължи Елкуина. — Направете голяма клада зад стената. Трябва да изгорим всички мъртъвци. Колко души изгубихме тази нощ?
— Двама, господарке — каза Зигеър. — И трима роби. Ако кимериецът не се беше намесил, жертвите щяха да са много по-големи.
— Да — съгласи се разсеяно тя, — той се би добре. Струпайте много дърва. Искам всички мъртъвци да се превърнат в пепел, а пепелта да се разпръсне.
— Затопля се — отбеляза Конан. Беше се появил ветрец, който по всяко друго време би изглеждал студен, но подир последните два дни му се струваше топъл.
— Така е — съгласи се Елкуина и се обърна към своя магьосник. — Как си обясняваш това, Рерин?
— Вече е ясно, че всичко е дело на Илма. Той ни прати големия студ да скове земята и да не можем да погребем мъртвите си, та да ги използува срещу нас: както да ни нападнат, така и да пуснат хората на Одок, или, по-скоро, мъртъвците, които някога са били хора, да влязат.
— Хайде да направим едно посещение на крал Тотила — предложи Конан. — Много бих искал да убия този Илма.
— Най-напред трябва да оправим всичко тук — каза Елкуина. — Чак след като поправим портата и се отървем от мъртъвците, ще можем да обсъждаме бъдещите си действия. А сега всички на работа.
До сутринта се трудиха да турят всичко в ред. Докато жените оправяха вътре, бойците и робите отидоха в гората да насекат дърва за клада — не можеха да отделят от дървата, натрупани за зимата, но борът, макар и суров, гореше добре. С двойки волове и коне те довлякоха десетки дънери до крепостта, струпаха ги край стената и ги заляха с мазнина.
Телата на загиналите в последната битка бяха натрупани върху кладата заедно с тези на убитите по-рано, приятели и врагове. Слънцето вече беше високо на изток, когато запалиха огъня.
Хвърлиха в него и оръжията на убитите.
— Виж — каза Рерин, когато пламъците се издигнаха към ясното небе, и посочи със сбърчения си пръст право нагоре. Високо над тях кръжаха две свраки.
Пета глава
Магьосническо изкуство
— Илма — извика Тотила заплашително. — Ти пак се провали.
Магьосникът вдигна рамене под еленовите кожи.
— Не аз се провалих, Тотила, а мъртъвците.
— Аз не очаквам мъртъвците да ми свършат работа, магьоснико — отвърна кралят почти вбесен. — От своя магьосник очаквам резултати, а не извинения. Най-напред ти ни докара неестествен студ, с който освен дето изгубих много добитък и роби, не постигна нищо, след това твоята армия от мъртъвци не можа да изпълни задачата си. — Двамата мъже седяха в двореца и спореха, докато всички останали весело празнуваха разтурянето на магията за ужасния студ.
Илма се изправи надменно.
— Ако не се нуждаеш повече от моите услуги, може би някой друг крал ще ме наеме.