Кралят омекна.
— О, седни, Илма. Говоря прибързано. Ясно е, че трябва да съставим по-добър план. Не трябва обаче да е нещо, което ще засегне цялата природа. Харесва ли му, или не, всеки крал живее толкова от мирния труд на народа си, колкото и от войната. Като бях обикновен вожд на дузина мъже, това не ми е минавало през ума, но загубата на добитък може да отслаби един крал така силно, както и загубата на бойци. Дори робите имат своята цена. — Той прокара украсените си с пръстени пръсти по красивата си червено-златна брада. — Кажи сега как можем да решим най-добре този въпрос?
— Господарю — отвърна Илма, — нека да помисля. Има тайни, за които съм осведомен, и те ще ни дадат нужния отговор. Аз общувам с някои големи сили. Нека ги повикам и се посъветвам с тях. Сега ще разрешиш ли да се оттегля в моята духовна обител?
— Върви — каза Тотила снизходително.
Мъжете притихнаха, докато магьосникът прекосяваше залата, а после отново подновиха играта на зарове и борбата. Крал Тотила седеше самичък, потънал в размисъл, и от време на време поглаждаше с пръсти скалповете на убитите главатари и военачалници.
По същото това време Елкуина се съветваше с бойците си и със своя магьосник.
— Какво можем да направим срещу тази заплаха от страна на Тотила? — попита тя. — Ясно е, че ако не направим нищо, той ще ни унищожи.
— Колко бойци има крал Одок? — попита Конан.
— Няколко стотици, ако свика всичките — отговори кралицата. — Повече от моите. Защо питаш?
— Защо не се съюзите с него? С общи сили ще можете да унищожите Тотила. От това ще спечелите и двамата. — Той пресуши половницата си и я подаде за още. След преминаването на необикновения студ Елкуина беше увеличила дажбите.
— Зная добре каква е цената на такъв съюз! — възрази тя разгорещено. — Не бих легнала в леглото на такава свиня дори и за повече от едно царство!
— Тогава тази възможност отпада — промърмори Конан.
— Страхувам се — каза Рерин, — че следващата атака също ще бъде магическа. В края на краищата защо Тотила да рискува хората си, щом като проклетият Илма може да му свърши работата?
— Има ли начин да убием този магьосник? — попита Зигеър.
— Да, аз също съм за това — подкрепи го Конан. — Само ми кажете къде да го намеря и аз ще се погрижа за него. Той трябва понякога и да спи. Обикновено не убивам хора, които нямат възможност да се защитават, но такъв, който вдига мъртъвци да се бият с живи хора, не може да претендира за никаква милост или справедливост.
Елкуина се обърна към своя магьосник.
— Какво ще кажеш по въпроса, Рерин? Би ли могъл Конан да се промъкне до Илма и да го убие? Това е заповед за убийство, която не бих се поколебала да издам.
Старецът поклати глава.
— Никой магьосник, който прави такива заклинания като Илма, не пропуска да се погрижи за личната си безопасност. Той се е оградил с капани и магии. А и неговите свраки-помощнички… Дори в този момент те може би са под стрехите на двореца и ни наблюдават. — Мнозина вдигнаха глави и с широко отворени от страх очи заоглеждаха околните сенки. — Не, те или някой друг негов помощник ще го предупредят за приближаването на убиец дори човекът да е много предпазлив и хитър.
— Кром да го порази! — прокле Конан и удари чашата си. — Все пак тези магьосници са смъртни хора. Трябва да има някакъв начин и на тях да им се види сметката.
Никой от присъстващите обаче не можа да му посочи такъв начин.
Магьосникът Илма вървеше с широка крачка през гори и хълмове. Над него летяха свраките и проучваха пътя му: зорките им, широко отворени очи оглеждаха за врагове. Илма не обръщаше никакво внимание на студа или снега, след като отново се бе върнала обичайната зима. В торбичката на кръста си имаше малко храна — единственото, от което се нуждаеше. За един магьосник нуждите на тялото бяха последна грижа.
Преди десет години Илма беше дошъл в тези странни земи, прогонен от хиперборейците и от ревниви съперници. Той можеше да отиде и на юг, в някое от богатите кралства, за които бе чувал. Но магията му, в която нямаше равен на себе си, беше магия на снеговете и горите. Това беше магия на Севера, Страната на ледените гиганти, на духовете, живеещи в камък, дърво и вода. На юг магията беше на други богове, също толкова древни, но в нея преобладаваше култът на змея Сет. Там неговата сила може би нямаше да е толкова голяма, а той беше вече много стар, за да усвоява тепърва ново магьосническо изкуство.