Вместо черната снежна нощ, която бяха оставили зад гърба си, тук беше странен сумрачен ден. Конан помогна на стареца да се изправи и каза с непривично за него колебание:
— Съжалявам, че бях груб с теб, старче. Смятах, че сме длъжни веднага да спасим кралицата.
— Напълно разбираемо — отговори Рерин, почиствайки с ръка мантията си. — Предполагам, че никой не е тръгнал с нас.
Конан погледна към „портата“. Трилитът беше същият, но вместо да се издига в северната равнина, се намираше на малка планинска поляна. Отвъд него не се виждаше нищо различно — все същата поляна.
— Никой — съобщи Конан. — И не съм изненадан. Хората проявиха достатъчна смелост, като дойдоха до мястото, откъдето преминахме. За тях е по-лесно да си намерят нов владетел, отколкото да влязат в Страната на демоните.
— Но ти дойде — каза Рерин.
— Аз искам да я спасим — отвърна Конан.
— Значи си по-смел от другите.
— Може би — съгласи се Конан. — Но и аз бях изплашен не по-малко от тях.
— Един герой трябва да може да пренебрегне страха си в служба на своя господар. Елкуина направи добре, като те нае.
— Значи е време да си заслужа парите — озъби се Конан. Беше му писнало от приказки. — Когато минахме през портата, демоните бяха само на няколко крачки пред нас. Сега защо ги няма?
— Страната на духовете не се подчинява на законите, които са в сила за нашия свят. Те може да не са излезли на същото място като нас. Истинско щастие е, че двамата се оказахме на едно и също място.
— Е, чак щастие — каза Конан и се огледа. — Що за страна е тази?
За обиталище на духове мястото изглеждаше доста обикновено. Намираха се на горска поляна, заобиколена от хълмове. Светлината на синьото небе беше малко по-различна, отколкото трябваше да бъде, синьото бе по-дълбоко и куполът на небето изглеждаше малко по-близко, а около тях беше замъглено, сякаш се намираха под вода. Неясни неща плуваха в мъглата, но засега като че ли никое от тях не ги застрашаваше.
— Прилича на море — каза Конан. — Все едно гледаш през стъклата на маска като тези, дето носят гмуркачите, които вадят черни перли в Куш.
— Имали сме късмет, ако мога да кажа това — отбеляза Рерин. — Мисля, че сме в Преместващата се страна. Светът на духовете всъщност се състои от много страни, както е в света на хората. Аз съм бил в някои по време на транс, но никога в нормално състояние. В някои от тези страни моментално ще полудееш. Тази е от най-поносимите. Ние влязохме през порта в северната част на света на хората и това място тук съответства на онази част на света. Ако бяхме влезли през Куш, може би щяхме да попаднем в ужасна джунгла… но в света на духовете има места по-ужасни дори и от нея.
— Има ли някакъв начин да намерим Елкуина? — попита Конан, прекъсвайки подхванатата тема.
— Може би има, но ще трябва време. И много магически неща, главно растения и минерали. Да се надяваме, че ги има в това дяволско място.
— Изглежда, че имаме достатъчно време. Ако тези вещества ги има тук, ще ги намерим. Можеш ли да ни върнеш в реалния свят?
— Да, през порти като тази. Но трябва времето да е подходящо и…
— Добре — прекъсна го Конан. Не искаше да слуша несъществени подробности. — Тук има ли хора? — Той се взря в нещо, което летеше във въздуха на люспести крила. То, изглежда, не ги беше забелязало.
— Как да ти кажа… Виждал съм ги в спиритически транс. Обаче не са истински хора като теб и мен. Те…
— Колко време ще ти е необходимо, докато научиш къде трябва да търсим Елкуина? — запита троснато Конан.
Старецът се огледа.
— Тук виждам някои растения, които ще ми свършат работа. Несъмнено наблизо ще намерим и другите. След това ще трябва да наклада огън, да направя някои заклинания и…
— Събуди ме, щом научиш нещо. — Конан свали шлема си, разкопча ризницата, легна на земята и почти веднага заспа.
Рерин поклати глава. Не вярваше на очите си. Дори и насън ръката на кимериеца лежеше върху дръжката на сабята.
Конан се събуди, когато старецът го докосна до рамото, и скочи като на пружина със сабя в ръка. Рерин се дръпна уплашено и извика:
— Аз съм, Конан. Намерих посоката, в която трябва да търсим Елкуина. Не е определено място, но поне няма да се лутаме като изгубени.