— Що за личност си ти? — попита онзи, който беше говорил пръв.
— Аз съм Елкуина, кралица на камбрийците — отговори тя и всички пак се разсмяха.
— Какво представляват камбрийците? — запита друг.
— Това е моят народ, моите поданици. Не знам какво място е това, нито как пристигнах тук, но трябва да се върна у дома. Моля за вашето гостоприемство, докато намеря начин да сторя това. — Тя нямаше представа кои са тези хора, но техните коне и богатото им облекло подсказваха, че са благородници. Доколкото знаеше, традицията на гостоприемство между благородниците се зачиташе навсякъде, така че тя се надяваше и тук да е така.
Странните хора чуруликаха един момент помежду си, след това онзи, който, изглежда, беше техен говорител, каза:
— Много добре, ти ще бъдеш наша гостенка. Ще яздиш с мен.
— Благодаря. — Тя понечи да се качи зад него.
Беше дребен и слаб, но с нечовешка сила. Хвана я под мишниците и с лекота я вдигна пред себе си.
С невероятна бързина джуджетата бяха разчленили мъртвото животно и сега отнасяха големите късове месо. Едно отнесе главата с прилични на лира рога, друго — суровата кожа и на земята останаха само копитата и купчина вътрешности.
Малката група ловци потегли по една широка пътека, водеща зад хълма. Елкуина седеше на коня изправена и се стараеше да запази достойнството си сред тези обезкуражителни промени в нейния живот. Срамуваше се от парцаливото си облекло, с което всъщност беше почти гола, но не се опита да се прикрие. Знаеше, че това ще я направи да изглежда още по-безпомощна.
— Кои сте вие? — попита тя мъжа, с когото яздеше. — Що за хора сте?
— Аз съм Хаста. Ние сме гетайци, господари на това тук, на Преместващата се страна.
Елкуина си помисли, че това име е доста странно.
— Как така говорите моя език?
— Мнозина от нас говорят езика на хората. Онези, които практикуват големи изкуства, се нуждаят от умението да общуват. — Сякаш да потвърди казаното, към тях се присъедини друг ездач. Лицето му приличаше на това на Хаста, но гласът му, макар и дрезгав, беше женски.
— Ти като че ли си изпаднала в голяма беда, скъпа. Когато пристигнем в двореца, ще ти намеря подходяща премяна.
— Елкуина — каза Хаста, — това е сестра ми, Сариса. Тя владее много изкуства.
Двамата се усмихнаха. На Елкуина не й хареса начинът, по който го направиха, но тя никога не бе виждала такива същества, затова не знаеше как да разбира техните изражения.
— А това — обясни Хаста и важно посочи напред — е нашият дом.
Елкуина погледна нагоре по планинската пътека и за свой ужас видя големия дворец, който беше съзряла по-рано и който искаше да избегне. Беше изграден от зеленикавочерен камък без никакви фуги. Сякаш цялата постройка беше издялана от един огромен каменен блок. Вратата и прозорците бяха странно неправилни, с трепкащи и неясни очертания. Приличаше повече на нещо израснало тук от само себе си, отколкото на сътворено от човешка ръка.
Минаха през големия вход. В камъка бяха издялани странни, смущаващи фигури. Елкуина най-напред се загледа в тях, после бързо погледна настрани. Появиха се много джуджета, които отведоха конете.
Тя беше очаквала отвъд портата да има двор, но вместо в двор влязоха в огромна зала, осветена само от тесни прозорци високо на стените. Цялата й крепост можеше да се помести в тази зала.
Сариса я поведе по стълбите към една широка врата. От двете страни на вратата стояха скулптурите на две наведени фигури, които крепяха трегера на измъчените си гърбове. Огромната мрачна сграда беше потискаща.
Сариса я хвана за ръка и я поведе през декорирани с мозайка зали и разкошно обзаведени стаи, докато стигнаха до врата, цялата покрита с дърворезба, която се отвори без помощта на човек или джудже.
Сариса влезе и започна да сваля пъстроцветното си кожено облекло.
— Ела, скъпа, банята е насам.
Тя заведе Елкуина в стая, изпълнена с ароматна пара и с басейн в средата. Стаята, както и целият замък, беше топла, без някъде да се виждат огньове.
Сариса свали горното си облекло и Елкуина видя, че макар в лицето да приличаше на брат си и на другите мъже, Сариса наистина беше жена. Определено беше жена. Сега носеше само нещо прилично на хамут, състоящо се от каиши, катарами и халки, към които се прикрепваше горното й облекло и които не прикриваха нищо, а просто ограждаха и подчертаваха нейните женски прелести. Тялото й беше толкова пищно, че пред нея Елкуина се почувства като девойка.