През следващите два дни кимериецът се възстановяваше от преживяното изпитание. На третия си беше възвърнал напълно силите и се стягаше да тръгва. Дооз се учудваше на бързото му възстановяване. Той мислеше, че Конан ще лежи най-малко месец, но като се изключеше лекото треперене през първите два дни, Конан не проявяваше никакви други последствия от преживяното. Дооз изучаваше странния варварин, който обикаляше като котка из двора около къщата и оглеждаше околността и покритите с дървета хълмове. Ако Дооз беше търговец на роби, щеше да запише в главната си счетоводна книга: „Мъж, около трийсетгодишен, много силен, черна коса, сини очи, светла, но потъмняла от слънцето и вятъра кожа, висок и як, със здрави зъби, северняк по произход, първокачествена стока“.
Дооз, увит като пашкул във вълнени дрехи, пишеше при оскъдната слънчева светлина на започващата зима с четчица върху свитък, поставен на ниска маса. Конан седна до него. Кимериецът носеше туника от вълча кожа, дадена му от Дооз, дебели сандали и над тях гамаши също от вълча кожа. Това облекло оставяше ръцете и бедрата му голи, което отговаряше добре на северняшката му кръв.
— Какво пишеш? — попита той.
— Лаская се от мисълта, че съм малко нещо учен и тъй като, изглежда, ще прекарам доста време тук, обогатявам описанията на пътешествията си, макар че, Митра ми е свидетел, за тези северни страни няма кой знае какво за писане.
— Водят ли се много войни по тези места? — заинтересува се Конан.
— Защо питаш?
— Защото трябва нещо да върша. До напролет тук няма да пристигнат никакви кораби, а пък аз, когато не съм на кораб, служа като войник. Ако тук има война, ще мога да си изкарам хляба.
— Остани при мен — предложи му Дооз. — Твоята компания ми е приятна. Ти си пътувал надалеч и с удоволствие бих слушал разказите ти за посетените от теб места. Имаме достатъчно храна за зимата, пък и местните рибари и ловци често идват да си купят някои неща срещу своя улов. Няма да останем гладни.
— Много мило от твоя страна, че ми предлагаш да остана — отвърна Конан, — за което ти благодаря. Но не е в характера ми да си пропилявам времето в безделие. Ако можеш, ми намери оръжие. Ще ти го платя с припечеленото.
— Добре — въздъхна Дооз и започна да чертае карта върху масата пред себе си. — Тук, на север от степта, се намираме ние. Земята е хълмиста и покрита с гъсти гори, главно бор. Големи реки няма, но има много потоци. Повечето скоро ще замръзнат. Освен хората на крал Одок на север се намират торманците. Техен крал е Тотила. На изток от тях лежат земите на Елкуина, кралица на Камбрез. Говори се, че е красива, но никога не съм я виждал. И двамата крале искат да укрепят властта си като се оженят за нея. И двамата я ухажват, но тя не желае никого от тях. Двамата крале непрестанно воюват помежду си. Освен тях има и други народи и владетели, но в района единствено тези тримата са от значение.
— Изборът не е много голям — размишляваше на глас Конан. — Мисля да предложа услугите си на единия, после да видя дали другият няма да ми направи по-добро предложение.
— Не мога да разбера защо бойците си дават вид, че презират търговците — каза Дооз, — като и те също вършат разменна търговия, и то със самите себе си.
— С това, което продаваме, ние поемаме по-голям риск от вас — усмихна се Конан. — Защото ако тази ръка, която държи сабята, пострада — той сви десния си юмрук, — въпросът не може да се уреди, като се замени с друга, по-добра. — Конан отметна глава и се засмя гръмогласно. — А сега да видим какви оръжия имаш. Не познавам търговец, който да няма на склад поне една-две саби.
Дооз заповяда на слугите си да домъкнат запаса от оръжия и доспехи. Конан ги разгледа внимателно.
— Това са оръжията, които имам — каза Дооз. — За тази стока на юг няма пазар, но тук продавам по нещичко, защото настоящите или бъдещите бойци често ги търсят. От юг докарвам само остриетата на сабите, тъй като местните хора им слагат дръжки според своите разбирания.
Конан взе една сабя. Беше тежка, с острие като тяло на оса, изработена от добра стомана. Завършваше с дълъг тесен връх. Дръжката беше бронзова, обвита в кожа.
Ризниците бяха от бронзови плочки, осеяни с кабари, и стигаха само до кръста. Конан пробва няколко, докато намери една, която покриваше широките му гърди. Шлемовете също бяха от бронз, осеяни с кабари като ризниците и с допълнителни защити за носа, бузите и врата. Някои бяха увенчани с малки украшения, изобразяващи животни. Конан избра шлем с набузници и малък сребърен глиган на върха.