— Свали тези парцали, скъпа — каза Сариса и започна да смъква окъсаните дрехи от треперещото тяло на Елкуина. — Ще се чувстваш много по-добре след една баня.
Елкуина колебливо се подчини. Басейнът не й харесваше. В нейния дворец банята имаше парилня с нагорещени камъни, ведра с вода и метличка. Къпането с друга жена не я смущаваше, тъй като всички свободни жени се къпеха заедно, но потапянето в басейн беше определено чуждоземска идея.
Сариса откопча няколко катарами и хамутът й падна на пода до дрехите на Елкуина. За момент тя остана съвсем гола, изпълнена с толкова гордост и предизвикателство от своята женственост, че Елкуина изпита желание да се изправи до нея, но я обзе някаква странна стеснителност. За своя изненада тя усети, че по детски протяга треперещата си ръка към Сариса. С жестока усмивка Сариса пое предложената й ръка и със собственическо чувство поведе Елкуина по малките стъпала към водата. Топлата вода се издигна нагоре по краката й и премахна болката от многобройните малки наранявания. Отмалялост и чувство на блаженство изместиха неприятните усещания. Елкуина никога не беше изпитвала нещо толкова приятно. Сариса я сложи да седне на един каменен перваз, така че водата да достига точно до брадичката й.
Тя плесна с ръце, а Елкуина беше в такова състояние на лениво доволство, че не се разтревожи, когато влязоха няколко мъже и жени, облечени само в копринени набедрени препаски, носещи златни и сребърни подноси. Когато един от мъжете се наведе до нея, за да й подаде чаша червено вино, тя забеляза, че на врата си има широк нашийник от обикновено желязо, такъв, какъвто хората на север слагаха на робите.
— Това да не би да са роби? — попита Елкуина сънливо.
— Роби са — потвърди Сариса. — Играчки, съществуващи за наше удобство и удоволствие.
Елкуина видя една красива девойка, чийто гръб беше покрит със следи от неотдавнашен бой с пръчки, и я посочи.
— Често ли се бунтува?
Сариса вдигна рамене.
— Може би. А може и някой просто да е искал да си достави удоволствие, като я набие с пръчки. — Тя отпи от виното си. — Може и аз да съм го сторила, макар че не си спомням.
В друго време Елкуина може би щеше да се ужаси от това откровение, но точно сега беше странно неспособна да почувства друго освен безучастен интерес. Тя вдигна белия си красив крак, без да забелязва, че другата жена се усмихва, гледа, оценява. Раничките от месоядното растение се бяха превърнали в малки розови белези. Скоро щяха да изчезнат напълно. Елкуина яде от поднесените сладкиши, докато гладът й се уталожи, и скоро целият свят й се виждаше облян в спокойна розова светлина.
Двете жени излязоха от банята и робините ги избърсаха с дебели меки хавлии. Елкуина никога не бе мечтала за такъв разкош. Изглежда, една кралица трябваше да живее точно така. Тя се чудеше как е могла да живее толкова дълго без всичко това. Все още голи, двете жени се върнаха във външната стая, която всъщност беше спалнята на Сариса. Леглото в нея беше много по-голямо от онова, на което Елкуина спеше заедно с домашните си прислужнички.
— Сега трябва да те наконтим с подходяща премяна — каза Сариса.
Тя нареди нещо, което Елкуина не можа да разбере, и робите започнаха да отварят сандъци и да изваждат шалове, скъпоценности и мазила.
Под ръководството на Сариса Елкуина беше украсена и изрисувана, ноктите й намазани с лак, устните й начервени. На врата й сложиха огърлици, на ръцете и краката — гривни, на кръста златни синджирчета със скъпоценни камъни, много по-изящни и фини от масивните северни скъпоценности, с които беше свикнала.
— Сега се погледни, скъпа. — Сариса, все още гола, я заведе до едно голямо огледало.
Елкуина се опули от промяната във външния си вид. Тя беше богато накичена със скъпоценни метали и камъни, лицето й беше изкусно гримирано, за да изпъкне красотата й. Нещо обаче сякаш липсваше. Малко разсеяно Елкуина разбра, че с изключение на герданчетата на кръста и големия червен скъпоценен камък на пъпа тялото й е съвсем голо. Всяко едно от бижутата изглеждаше изработено и поставено така, че да огражда едрите й гърди и закръглените хълбоци, да разкрива извивката на бедрата и на ханша. Тя изглеждаше по-гола, отколкото ако бе напълно съблечена; всичко беше безсрамно подчертано.
— Може би — каза Елкуина колебливо — да облека и някаква дреха?
— Не е необходимо — отвърна Сариса. — Остава само още едно нещо.
Тя взе нещо от една робиня и го щракна около врата на Елкуина. Реакцията на кралицата беше толкова бавна, че трябваше да мине известно време, преди очите й да се разширят от ужас от широкия железен нашийник, който Сариса бе сложила на тънкия й бял врат.