За дясната си ръка намери предпазител от дебела кожа, плътно покрит с кабари от бронз. Тъй като щеше да носи щит, нямаше нужда от предпазител за лявата ръка. Щитът, който избра, беше почти като останалата част от въоръжението: кръгъл, двуслоен, от яки дъбови дъски, приковани напречно и за по-голяма здравина свързани с железни нитове. Спря се и на копие от ясен със стоманен връх. Така въоръжен беше готов за всичко, което можеше да му се случи.
— Бойците тук очевидно предпочитат бронза — отбеляза Конан.
— И умеят добре да го обработват — осведоми го Дооз. — Не могат да обработват желязото във формите, които желаят, затова го използуват главно за оръжия и по-обикновени цели като свързването на дъските на твоя щит например. Това, което ти избра, представлява снаряжението на свободен боец, макар че много от тях не могат да си позволят да имат ризница от бронзови плочки и вместо тях носят ризници от кожа на лос, които не са така сигурни, както металните, но пък държат топло. Вождовете и кралете имат изкусно изработени оръжия, украсени със злато, сребро и кехлибар.
— Какъв е стилът им на бой? — запита Конан.
— Не разбирам много от военно дело — отговори Дооз, — но за мен тези армии като че ли не се различават много от обикновени въоръжени тълпи. Виждал съм армиите от Туран да провеждат учения пред стените на Аграпур. При тях всеки човек стои на определеното му място в строя, кавалерията върви в редица, конете стъпват като един. Тук противниците се срещат на полето и размахват оръжия, докато на крака останат само едните. Не са редки случаите, когато след някоя такава битка въобще никой не остава прав.
— Значи се бият, доколкото ми е известно, като всички други северни народи — заключи със задоволство Конан. — Това е добре, тъй като аз самият съм северняк и също обичам да се бия по този начин.
— Господарю! Идват хора на коне! — извика един от слугите и Дооз погледна към гората. На фона на тъмните дървета се забелязваше малка група конници.
— Четирима ездачи — съобщи Конан. Сините му очи блестяха. — Всичките въоръжени. Смяташ ли, че те грози някаква опасност?
— Ще разберем, когато дойдат тук — отвърна Дооз неспокойно. — Ако са хора на Одок, вероятно няма да ме ограбят. Може обаче и да са бандити.
— Бандити или кралски хора — каза Конан, — не се тревожи. Само четирима са.
Дооз го погледна.
— Много си самоуверен.
Конан се усмихна.
Бойците, защитени с бронз, яздеха яки коне с неподрязани гриви и опашки. Ездачите също бяха рунтави, с кафяви или руси коси и бради, излизащи изпод шлемовете и покриващи раменете и гърдите. Всичките бяха с доспехи, подобни на тези, които сега носеше Конан. Трима яздеха в редица, а четвъртият, с украшение на стилизиран гарван на шлема си, малко пред тях. Той се обърна към Дооз, но очите му бяха насочени към Конан.
— Привет, търговецо. Ние сме хора на Одок. Нашият крал желае да знае дали по време на голямата буря отпреди няколко дни на брега не е изхвърлено нещо ценно.
— Нищо освен дърва и смет от морето — отговори спокойно Дооз. — Вие намерихте ли нещо по-ценно?
Мъжът посочи към дисагите, вързани върху гърба на един от конете.
— Малко чист кехлибар и малко корал. — После посочи Конан, който гледаше към него, без да трепне. — Кой е този? По вида му личи, че не е от нашия народ.
Преди Конан да успее да каже нещо, Дооз отвърна:
— Нещастен моряк, изхвърлен на брега от бурята. От кораба му нищо не достигна до брега освен основата на мачтата така накисната с катран, че не става дори за горене.
— Не ме ли чу, че попитах дали нещо ценно не е изхвърлено на брега? Ако този човек е изхвърлен, тогава той е част от даровете на морето, които принадлежат на краля. За такъв здрав едър мъж търговците на роби ще дадат добри пари.
Беше време, когато за думи като тези Конан би разцепил черепа на човека, но възрастта и опитът го бяха научили да бъде благоразумен, особено в непозната страна.
— Нямам никакво желание да споря с теб тук, в дома на моя приятел — тихо каза той. — Но ако ти наистина искаш да ме продадеш на търговците на роби, да отидем на онова поле отсреща и там ще те изкормя и с червата ти ще удуша твоите приятели.
Дооз пребледня, но човекът с гарвана на шлема се усмихна.
— Говориш доста невъздържано за сам човек, срещу когото стоят четирима.
— Теб ще убия пръв — обясни Конан — и тогава ще бъдем трима срещу един. Често съм се бил сам срещу трима и рядко се е налагало да нанасям повече от три удара, за да уредя въпроса. — Той се усмихна спокойно.