Мъжът безуспешно се мъчеше да се освободи. Кимериецът мина зад него и изви ръката му още по-силно. Чу се силно изщракване и Конан разбра, че рамото е излязло от ставата. Беше безполезно да удря със сабя човек в такава ризница, но същият този човек можеше да бъде преборен така лесно, както и без подобна изкуствена защита. Конан пусна ръката му, хвана шлема с две ръце и завъртя главата, докато тя се обърна към гърба. Този път не можа да чуе нищо през стоманата, но освен ако вратът на мъжа не беше гъвкав като на кукумявка, той беше мъртъв. Конан пусна безжизнения труп и той изтрака на пода.
Вече можеше да огледа обстановката. Кръглата стая беше може би с диаметър десет крачки, с високи стени, над които имаше галерия. В момента покрай парапета й се бяха струпали хора в пъстроцветни облекла. Сребърните им очи светеха от задоволство от току-що видяното зрелище.
— Браво, герою — каза някой и Конан разпозна гласа на Сариса. — Сега по-добро ли беше от боя с необучени роби? Това бяха елитни телохранители на господаря на Преместващата се страна.
Един мъж, облечен в златни дрехи, й каза:
— Позволи ми да пусна трима души. Той положително няма да може да се справи едновременно с трима от моите хора!
— Не — отговори Сариса. — Следващия път трябва да опитаме нещо различно. Какво да бъде?
Между зрителите настъпи врява. Конан видя, че посред тях е коленичила Елкуина, все още покрита само с украшения. Конан побесня, защото видя по нежното й тяло червени белези от удари с пръчка. Китките й бяха вързани за парапета с неизменните вериги. Гневът, изписан на лицето й, беше не по-малък от неговия.
— Не можете ли поне да му дадете някакви дрехи? — извика тя.
— За какво? — каза предизвикателно Конан. — Аз имам повече с какво да се гордея, отколкото всеки мъж тук.
— Колко очарователно примитивен — отбеляза един от среброоките мъже. — Може ли да върши нещо друго освен да се бие?
Конан го викна с ръка.
— Слез долу, глупако, и ще ти покажа как изкормвам риба.
Избухна весел смях. Конан огледа парапета. Беше високо, за да скочи направо над него, но можеше да се хване с ръка и да се прехвърли. После щеше да избие лесно тази тълпа изроди и да освободи Елкуина. След това единствената им грижа щеше да бъде да намерят начин за измъкване от това място.
Планът беше много привлекателен, особено в частта си да изколи тези среброоки злодеи, които не се задоволяваха просто да убият жертвата си, а трябваше и да я унижат. Той реши да убие най-напред онзи със златните дрехи. В началото беше решил да започне със Сариса, но някаква вродена придирчивост винаги му пречеше да убива жени, колкото и лоши да бяха.
Без предупреждение Конан се затича с бързината на тигър право към стената и също като тигър скочи нагоре и се хвана за парапета. Сабята му беше много тежка, за да я държи със зъби, така че само едната му ръка беше свободна, а с нея едва ли щеше да се хване достатъчно здраво за парапета, за да се издърпа нагоре. Чу как всички горе ахнаха и в момента, в който сграбчи парапета, мушна със сабята си напред, но тя не достигна до изненадания мъж. Внезапно от ръката през цялото му тяло премина силен удар и той отскочи назад, далеч от парапета. Такова нещо не беше изпитвал никога. Конан се стовари в безсъзнание върху студения, окървавен каменен под.
Когато се свести, все още беше в кръглата стая, но зрителите си бяха отишли. Знаеше, че болката му не се дължи на падането, че е последица от някакъв ужасен, невидим удар, дошъл от парапета в момента, в който го беше докоснал. Усети вкус на кръв в устата си и се изплю на пода.
Двамата убити от него мъже бяха отнесени. На пода имаше куп предмети и той отиде да ги разгледа. С изненада установи, че са неговите дрехи и принадлежности.
Конан бързо се облече и привърза ремъците на личното си снаряжение. Бяха върнати дори украшенията му, включително масивната гривна, подарена му от Елкуина. Въпреки по-раншното си самохвалство, облечен Конан се почувства значително по-добре. Пъхна сабята в ножницата и наложи шлема върху разчорлените си черни къдрици. Вече всичко, с което беше дошъл в замъка, беше на него. Тежкото му наметало и зимните дрехи бяха някъде в гората с Рерин. Сега трябваше да намери изход от тази арена.
Очевидно те не възнамеряваха да го държат в тази стая, защото как щяха да се забавляват с него? Никоя от няколкото врати на арената не беше отворена. Той огледа коварния парапет. През цялото време ли беше опасен? Много от зрителите се бяха облегнали на него, а Елкуина дори беше вързана за парапета. Може би магията, заложена в него, бе задействала само когато той се хвана? Имаше един-единствен начин да разбере.