Конан изтича до стената и скочи към парапета. Този път сабята му беше в ножницата и можеше да се хване с две ръце. Конан се изтегли над парапета с едно-единствено движение, без да почувства никакъв парализиращ шок. Озова се на кръгов балкон близко до една врата. Без да се колебае, размахвайки сабята си, Конан мина през нея. Този ход беше толкова добър, колкото и всеки друг. Той не възнамеряваше да напуска замъка без Елкуина, дори ако трябваше да претърси всички стаи.
Както и преди, Конан изпитваше натрапчивото чувство, че е наблюдаван. Зачуди се какви ли развлечения си намират среброоките, когато нямат пленници за измъчване. От друга страна, те бяха цивилизовани. От трета, не притежаваха качества на бойци, но пък се възхищаваха, когато ги откриваха у други. Е, преди да го убият щеше да им покаже нещо, на което наистина щяха да се възхитят.
— Какво ще бъде следващото ви развлечение? — извика Конан. — Убих адския ви скорпион, убих бойците ви. Какво друго искате да видите как умира, страхливи евнуси?
Продължи по избрания коридор покрай много врати, всичките отворени. Не видя нищо интересно в стаите и залите. По друго време може би щеше да ги разгледа по-отблизо, защото те бяха пълни с богатства, но за първи път през живота си Конан не се интересуваше от плячка. Той търсеше Елкуина, искаше да я измъкне от това място и да я върне в реалния свят.
Търсенето му го отведе до една голяма зала, от която тръгваха много коридори. В центъра на залата лежеше Елкуина, гола. Украшенията бяха свалени от нея, китките и глезените й бяха завързани. Тя не помръдваше.
Конан спря на прага на залата. Умееше безпогрешно да открива клопките. Не се съмняваше, че ще бъде нападнат или при влизане, или при излизане. Сега, изглежда, разполагаше с много малко време и трябваше бързо да обмисли следващия си ход. Жената беше в несвяст. Не личеше да е вързана, просто лежеше върху куп коприни, приютили нейната собствена копринена голота. Каква беше хитростта на среброоките този път?
Конан се усмихна. Със сигурност никое от неговите хладни оръжия нямаше да може да пререже въжетата, с които беше завързана кралицата. Значи трябваше да я носи. Но това означаваше, че ще се лиши от едната си ръка и в значителна степен от подвижността си. Е, ако те си мислят, че това ще го спре, значи малко познават кимерийците изобщо и него самия в частност.
Конан влезе в стаята и отиде до мястото, където лежеше кралицата, като човек, който от нищо не се бои. Хвана я, метна я на лявото си рамо и я плесна леко по красивия задник.
— Не се страхувай, Елкуина, скоро ще те измъкна оттук.
— Ще повярвам, когато го направиш — каза тя с глас, приглушен от вълчите кожи, покриващи гърба на Конан. — Но на един прост боец не се разрешава да докосва кралицата си по такъв неприличен начин.
— Дойде на себе си, а? И езикът ти също. Кълна се във всемогъщия Кром, ти си най-докачливата мома, която е докосвала ръката ми, свикнала да държи сабя. Аз те последвах в Страната на демоните, убих чудовища и хора заради теб, а ти, вместо да си благодарна, се оплакваш от едно малко пошляпване по кралския си задник. След боя с пръчки то сигурно изглежда като милувка.
— Пусни ме, нескопосна маймуно! — Тя започна да се върти върху рамото му.
— Ако го направя, как ще мога да те изнеса оттук?
— Тогава поне ме носи така, че да мога да виждам и да дишам, вместо да мириша отвратителната ти вълча кожа.
— Няма да ми е удобно за носене. — И така я шляпна по задника, че тя изпищя. — Сега стой мирно и ме остави да те спася. — Елкуина се задърпа и той я стисна по-здраво.
— Да ме спасиш! Ти, идиот такъв, ти влезе в клопка, която всяко дете би видяло!
— Знам — каза Конан с непривично за него търпение. — През живота си съм влизал в много клопки и от всички съм успявал да изляза. Или най-малкото да изпълзя. Сега ми кажи къде се събират тези хора, за да правят магиите си?
— Къде се събират ли? Не искаш ли да се махнем оттук?
— Стига си приказвала. Те искат да направя опит да те спася. Който и път да избера, ще бъде изпълнен с опасности. Във всеки случай мразя да оставям зад гърба си живи врагове. Казвай къде мога да ги намеря?
Тя шумно въздъхна.
— Ти си смел човек и голям глупак. Имир да ме прокълне, ако някога отново наема боец като тебе. Трябва да се изкачиш в голямата централна кула. Това е всичко, което знам за този замък. Там Сариса и нейните приятели измъчват с камшици и други инструменти нещастните си роби. Според мен пак там изпълняват и отвратителните си ритуали. Пълно е със странни магьоснически неща, а на стената има някакъв голям предмет, приличен на огледало. В него виждат всичко, което става в замъка.