Сариса ги заведе до една врата и оттам надолу по дълга, виеща се стълба. През цялото време Конан я държеше под око. Знаеше, че тя ще се опита да убие и двамата; единственият въпрос беше кога ще го направи.
За негова изненада тя ги заведе до малък вход, от който излязоха на моравата извън стените на замъка. Конан опря острието на сабята си в гърба на Сариса.
— Сега отиваш в гората, а ние ще вървим подире ти. Следя внимателно ръцете ти, жено. При първия опит да направиш магия с глас или с ръце, ще те заколя, както заклах и брат ти.
С изправен гръб и с ръце, притиснати до тялото, Сариса ги поведе към гората. Дърветата бяха гъсти и преплетени и Сариса забави ход, но Конан я накара да измине още неколкостотин крачки, като я мушкаше в гърба всеки път, щом тя забавяше крачка.
— Вече можеш да спреш — каза Конан, когато реши, че са достатъчно далеч от замъка.
Между дърветата се показа тъмна, закачулена фигура, носеща в ръце с някакъв вързоп.
— Елкуина! — изплака Рерин развълнувано. — Значи той наистина те измъкна жива и здрава!
— Горе-долу — отвърна Елкуина нацупено. Конан я остави на тревата. — Ако в този вързоп имаш нещо, с което да ме покриеш, ще ти бъда благодарна, стари приятелю.
Конан не сваляше очи от Сариса, която от разбиването на огледалото не беше проявила никакъв признак на емоция и не беше продумала ни дума.
— Не зная какво да правя с тази, старче — каза Конан. — Ако я пуснем, с нейните магии тя ще ни скрои някой номер. И все пак не можем да я държим с нас.
— Не се страхувай — промълви Сариса с мъртвешки глас. — Когато счупи голямото огледало, ти уби мен и моите хора. Душата на цялата моя раса живееше в този древен артефакт. А ти поради своето варварско невежество го разби.
— Ха, невежество! — изръмжа Конан. — Ако знаех, че това е начинът да убия всички ви, щях да го счупя още при първа възможност. Това можеше и да не се случи, жено. Ако ти се беше отнесла с доброта към Елкуина, ако всички вие не бяхте се опитали да ме използувате за свое развлечение, ние щяхме да поемем към дома си, твоят брат щеше да е жив и ти щеше да си имаш твоя замък и твоите проклети развлечения. — Конан не беше човек, който да проявява ненужно съжаление към онези, които сами са виновни за собствените си нещастия.
— Тя казва истината — потвърди Рерин. — Магическата й аура е изчезнала.
— Позволи ми да се върна в замъка, за да умра заедно с моите хора — каза Сариса.
— Добре — съгласи се Конан и пъхна сабята си в ножницата. — И без това вече не си ми нужна. — Той повече не й обърна никакво внимание, а тя се обърна и бавно тръгна към замъка.
Когато Сариса си отиде, Елкуина се обърна към Рерин:
— А сега, стари приятелю, имаш ли някаква магия, с която да развържеш тези връзки?
Рерин се наведе, разгледа връзките, с които бяха завързани китките и глезените на Елкуина, и попита:
— Опитахте ли с нож?
— И през ум не ми мина — призна Конан, извади камата си, разряза връзките и те паднаха на земята.
— Не си помисли за това? — изкрещя Елкуина. Плътна червенина покри лицето й и се спусна към гърдите. В своя гняв тя, изглежда, за момент беше забравила голотата си. — Значи нарочно ме остави завързана, за да можеш да се държиш с мен както си искаш!?
— Може да си кралица — заяви Конан, — но когато става дума за битки, ще си траеш.
— Глупак такъв! Какво щеше да стане, ако те бяха убили, докато бях завързана! Това мина ли ти през ума?
— Сигурен съм, че щеше да се оправиш по най-кралски начин, както и преди да те намеря.
— Гледайте! — извика Рерин, за да спре препирнята, която застрашаваше да се превърне в гражданска война между кралица и боец.
Те погледнаха натам, накъдето им сочеше магьосникът. Огромният замък беше започнал да се топи, или по-скоро да се разпада, очертанията му бяха размазани, сякаш всичко беше омекнало, смаляваше се и изчезваше.
— Прилича на медуза, изхвърлена на брега — каза Конан и се почеса по брадясалата буза.
— Сигурно тяхната магия го е поддържала — каза Рерин, после се втренчи в брадата и мустаците на Конан. — Колко време прекарахте вътре?
— Може би три или четири дни — отговори Конан озадачен.
— Не — възрази Елкуина. — Най-малко девет или десет.
— А пък аз, откакто Конан се изкачи по стената, прекарах тук само една нощ. В Страната на демоните дори времето тече необичайно.