Това обаче щеше да стане в бъдеще. А проблемът сега бе как да завладее земите на тези съседи. От известно време Тотила беше започнал да се допитва до магьосника Илма. Не беше сигурен, че това е добро, но какво друго можеше да стори? Един крал се нуждае от съветник, защото истинското призвание на краля е да бъде военачалник.
Сякаш като по сигнал Илма притича в залата. Няколко бойци вдигнаха глави от таблите и погледнаха с безразличие минаващия магьосник. Неговата физиономия се появяваше много често, а през зимата мъжете развиваха способността да обмислят ходовете си в играта със страхотна съсредоточеност и търпение.
— Донесох ти новини, господарю — каза Илма.
— Мога малко да се отклоня от играта — отвърна Тотила. — Вярвам, че се отнася за Елкуина. Да не си дошъл да ми кажеш, че прехвалените ти съюзници в света на духовете са ми я довели?
— Не, кралю. Както ти казах, времето в света на духовете не е същото като тук. Докато при нас са минали много дълги седмици, там е минал може би само един ден.
Магьосникът се смути от този разпит. Казаното от него по принцип беше вярно, но Илма знаеше, че в света на духовете нещата много се бяха объркали. Не знаеше обаче поради каква причина плановете му се бяха провалили и не беше сигурен още колко дълго ще може да накара Тотила да чака. Сега обаче имаше с какво да пооправи нещата.
— Новините се отнасят за нашите съседи, тунгианците и камбрийците.
— Разказвай! — Интересът на Тотила нарасна. Той разсеяно взе шлема си и го запремята в ръце, възхищавайки се на майсторската украса. Подобно на всички северни бойци Тотила обичаше фината метална изработка.
— Научих, че крал Одок е прогонил наследника си, младия Леовигилд. Той е напуснал кралския дворец преди няколко дни и никой не знае къде е отишъл.
Тотила се засмя. Краткият смях прозвуча като кучешки лай.
— Това, означава, че се е отървал от целия си род. Тази глупава свиня Одок ускорява собствената си гибел. Без наследник с кралска кръв, когато го убия, тунгианците с още по-голяма готовност ще ме признаят за свой крал.
— Ти също нямаш наследник, кралю — отбеляза тихо магьосникът.
Тотила го погледна изпод свъсените си вежди.
— Ще имам веднага щом ми доведеш Елкуина. Освен това аз съм по-млад от Одок и никой мъж не се съмнява в моята способност да създам наследник. Пък съм и всепризнат военачалник. И съм с кралска кръв. Така че народите на Елкуина и на Одок не могат да имат никакви възражения да бъда техен върховен господар. След като се оженя за Елкуина, която произхожда от древен род, нашият син ще удовлетворява изискванията на всички заинтересовани. Не е ли така, магьоснико?
— Така е, кралю. Аз нося новини също и за камбрийците. След като моите съюзници отвлякоха Елкуина, те са се затворили в крепостта си в равнината на гигантските камъни. Научих, че Одок планира да се възползува от липсата на водач и до няколко дни да ги атакува.
— Зимно сражение! — извика възторжено Тотила. — Кой би помислил, че старият Одок ще прояви такава смелост? На него повече му прилича да дреме през зимата в пиянски унес. — Тотила се отдаде на размишления върху различните възможности, които предлагаха тези смайващи новини. — Но, да, разбирам замислите на Одок. Той е изгонил своя наследник. Сега трябва бързо да докаже колко добър военачалник е, за да не го убият собствените му хора и да повикат Леовигилд да се върне и да им стане крал. Мен не смее да нападне, но камбрийците са съблазнителна хапка.
Илма кимна одобрително. За пореден път се увери, че изборът му да направи Тотила могъщ крал е правилен. Този човек имаше бърз ум, здрава ръка и силна воля.
— Всъщност и двете кралства са толкова съблазнителни, че ще отида да ги завладея — каза Тотила. — Ще покоря наведнъж и двата народа. Не трябва да изпускам такава възможност. Бойци! — Той изрева последната дума толкова силно, че мертеците по тавана се разлюляха. — Вземайте си нещата и отивайте да свикате всички! Пригответе се за зимно сражение!