— Аз служа на властелина на Страната на демоните. Дошъл съм да ви заведа при него.
— Ако желаехме да посетим твоя господар — отвърна Конан, — сега нямаше да сме тук. Нито пък ти щеше да си по дирите ни. И ако ти е мил животът, не се опитвай да ни пречиш.
Без никакво предупреждение преследвачът връхлетя. Конан едва не падна. Обикновеният кон преди да скочи леко се изтегля назад, забивайки копитата на задните си крака в земята. Конят на ездача не направи такова нещо. И четирите му копита се забиха като едно и животното скочи с шеметна бързина. Ездачът не направи никакво движение да извади оръжие, но изведнъж в дясната му ръка се появи сабя и дългото тясно острие се насочи към Конан преди стреснатият кимериец да може да реагира.
Конан отстъпи настрана от свистящото острие и то само отсече парче вълча кожа от ръкава на туниката му. Кимериецът инстинктивно замахна наляво, за да отсече крака на ездача. Острието издрънча на кухо в доспехите и Конан отхвръкна няколко крачки настрана. Не само че не бе успял да осакати ездача, но под сабята му не се оказа нищо, което дори да почувства като крак.
Силно озадачен Конан изчака следващия ход на съществото. Той рядко се биеше отбранително, но знаеше, че е неразумно да атакува неприятеля, докато не научи поне малко за неговите силни и слаби страни.
Съществото отново нападна. Ездачът бе полегнал върху шията на коня и бе насочил сабята напред да набоде Конан като пиле на шиш. Този път Конан беше готов за мълниеносната му атака и отскочи вляво, за да нанесе силен удар от лявата страна на врага, но още преди да вдигне сабята си, в лявата ръка на ездача се появи още една сабя, насочена право към очите му. С последни сили Конан замахна и я отклони, но нападателят все пак успя да го закачи по лявото рамо.
— Кром! — извика Конан. — Отде дойде тази сабя? — И викна към Рерин и Елкуина, които, изглежда, бяха свършили с обредите. — Докато ще се бавите?
— Няколко секунди — отвърна Рерин. — Магията е направена, но за да почне да действа, трябва малко време.
— Опитай се да стане по-бързо — подкани го Конан. — Това същество е най-страшният противник, който съм срещал.
Съществото отново нападаше и Конан се обърна да го посрещне. Знаеше, че не е човешко същество и че може би е по-разумно да бяга, вместо да се бие, но беше длъжен, докато диша и в жилите му тече кръв, да държи този преследвач далеч от кралицата.
Съществото нападна с широко разперени ръце, стиснали блестящи саби, готови да секат. Конан спря, вдигнал сабята над дясното си рамо. Ако не можеше да отскочи, щеше да опита да разсече главата на коня. Никога не беше виждал броня, която да не може да разсече при удар с всичка сила.
Когато ездачът беше на не повече от десет крачки, от челото на животното изскочи дълъг рог и започна да се върти с такава бързина, че назъбената като трион стомана се виждаше като сребърна мъгла. Конан вдигна един голям камък и го хвърли срещу ездача. Улучи отворите за очите и за момент конят спря и сабите трепнаха. Конан се хвърли напред, преметна се презглава, точно когато въртящият се „рог“ беше на една педя от гърдите му, извъртя се и намушка ездача в раменната става. Съществото леко трепна, макар че острието не можа да пробие стоманената броня.
Конан хвана плаща му и го дръпна назад, надявайки се да смъкне врага си от седлото. Плащът се откъсна от закопчалките и Конан едва сега видя с какво се бие. Гладкият шлем покриваше низ от гъвкави пръстени около врата, също такива пръстени покриваха раменете и ръцете. Низ от по-широки, свързани помежду си пръстени защитаваше гърдите и корема, а сложна връзка закриваше мястото, където човешкият торс се съединяваше с тялото на „коня“. По същия начин беше направен и „конят“ — от стоманени ленти и плочи. Това не бяха човек и животно, това бе едно цяло същество. Дотук неговите оръжия бяха успели единствено да оставят драскотини върху него.
Докато съществото се готвеше за поредната си атака, Конан търсеше да открие някакво слабо място по него. Съединенията на бронята му изглеждаха толкова плътни, че през тях не можеше да се провре дори игла, но все трябваше да има някакъв достъп до вътрешностите му. Единствената възможност, която можа да измисли, бяха отворите за гледане. Зад тях може и да нямаше очи, но Конан беше готов да се обзаложи, че те ще са по-малко непроницаеми от стоманата, покриваща преследвача.
Когато съществото тръгна към Конан, той се беше подготвил. Сега вече предугаждаше действията на нападателя и когато рогът изсвистя, отстъпи настрана и отби дясната сабя. После сграбчи съгледвача за кръста, скочи зад него и в същото време пусна сабята и измъкна камата.