И тъкмо понечи да стисне съществото по-здраво и да забие върха на камата си в отворите за очите, от гърба на металния получовек изскочиха остри като бръснач остриета. Конан моментално се хлъзна към задницата на коня, но само след секунда и оттам изникнаха остриета, но много по-дълги. Конан скочи на земята и вдигна сабята си. Кога ли щеше да свърши този кошмар?
— Идвай! — извика Рерин. — Портата се отвори!
Конан се затича. По средата на каменната порта въздухът трептеше и вреше, и си менеше цвета. Елкуина го подканяше да върви напред и той не посмя да се обърне дори за миг, за да види къде е преследвачът, а бутна Рерин и Елкуина да минат през портала, после се обърна с лице към преследвача. Не можеше да остави гърбовете им незащитени.
Преследвачът все още беше достатъчно далече и Конан можа да направи заднишком няколко крачки под трегера.
Най-напред изпита зашеметяващо чувство на дезориентация, после на студ и изведнъж разбра, че е до глезените в сняг. Въздухът беше студен и по-рядък. Конан продължи да се отдалечава заднишком от портата, после рискува, огледа набързо наоколо и видя, че са в равнината с камъните на великаните, заобиколени от хората на Елкуина. Откъм крепостта идваха още хора.
— Назад! — извика Конан. — Стойте настрана от портата!
Преследвачът изскочи от портата и от множеството се изтръгна вик на страх и ужас. За момент съществото спря объркано, после бавно завъртя глава, сякаш търсеше да открие жертвата си сред толкова смъртна плът. Конан отчаяно оглеждаше тълпата. Й изведнъж съзря необходимото му оръжие — наблизо стоеше мъж с дълго два човешки боя копие, от онези, които пехотинците използуваха срещу конници.
— Рикар! — извика Конан. — Дай ми копието си!
Без да сваля стреснатите си очи от преследвача, мъжът подхвърли копието на Конан, той го хвана и бързо огледа острието. Беше дълго и тясно, точно каквото му трябваше.
Преследвачът беше извърнал глава при гласа на Конан и сега заравяше стоманените си копита в снега, готвейки се за атака. Този път от хълбоците на коня изскочиха широки, криви стоманени остриета, а между предните крака се появиха два реда навързани шипове. Движенията му не изглеждаха нито толкова бързи, нито толкова сигурни, както преди малко.
Всички изтръпнаха от ужас, когато явно непобедимото чудовище се нахвърли върху Конан. Как може един обикновен човек от плът и кръв да се изправи пред такова ужасно същество? Всички очакваха кимериецът да бъде смлян за един миг.
Конан стисна копието. Щеше да направи опит, а след това щеше да бъде или победител, или мъртвец. Извъртя острието хоризонтално, за да може да проникне през тесните отвори за очите, и замахна.
Острието безпогрешно влезе в левия отвор, издрънча през нещо, после устремът на преследвача отхвърли Конан назад. Кимериецът стисна по-здраво дръжката на копието. Какво щеше да стане, ако дори да убиеше съществото, то се стовареше върху му с острите като бръснач ножове по тялото?
Искри и пушек избухнаха от повредения отвор и странна миризма, като при падане на гръм, изпълни въздуха. Преследвачът залиташе и се мяташе бясно, люлеейки увисналия на копието Конан, но здравият ясен издържа. Изведнъж от отвора лумна син пламък, от съединенията на бронята излезе пушек. Ездачът се отпусна, конят замря на едно място, потрепери и после притихна.
Конан пусна копието. Тялото на преследвача стоеше неподвижно, сякаш лъщящият метал беше замръзнал. Съществото беше мъртво, ако изобщо някога е било истински живо.
— Какво беше то? — попита учудено Елкуина. Бойците също се приближиха към тях. Другите също се приближаваха.
— Видяхме от камъните да излизат светлини, господарке — каза Зигеър, — и дойдохме да видим дали не се връщате. Сега да се прибираме в крепостта. Тук на открито всички сме изложени на опасност.
— Опасност? — възкликна Елкуина. След смъртта на преследвача не можеше да си представи нищо, което би могло да ги застрашава.
— Враговете ни са тръгнали срещу нас — каза Зигеър. — Хайде да се приберем зад стените, където ще можем да ги посрещнем както трябва.
— Вижте! — извика някой.
Всички погледнаха към металния преследвач. Върху него с неземна бързина се разпростираше червена ръжда и той започна да пука и да скърца. Една ръка падна, после паднаха конските крака, а след това цялото същество се сгромоляса, разцепи се и отвътре се изсипаха зъбни колела, лостове, шайби и други неща, които никой не можеше да назове по име. Те също започнаха да ръждясват или да се разпадат.