Човекът е гарвановото украшение трябваше да отговори на това дръзко предизвикателство или да стане за посмешище в очите на другарите си.
— Аз съм Аджилулф от Тунгия и не се страхувам от никого.
И нападащите, и защитаващите се, изглежда, намериха в това добра възможност да си отдъхнат от боя и свалиха оръжия, за да наблюдават рядкото представление.
Конан усети студените сиви очи на жената върху себе си, вдигна сабя за поздрав и после насочи цялото си внимание към мъжа пред себе си. Аджилулф пристъпи напред по начин, който показваше, че умее да си служи със сабя и щит: с присвити колене и изправен гръб, с щит, готов да слезе надолу, за да предпази краката, или да се вдигне, за да прикрие главата. Ръката, стиснала сабята, беше вдигната високо и извита така, че острието лежеше наклонено над гърба му. Само с едно леко движение би могъл да удари е всичка сила главата, бедрата или краката под щита на своя противник.
Конан предпочиташе да се бие по свой начин. Той се хвърли напред, наведе се ниско и вдигна щита си почти хоризонтално. Сабята му беше ниско и доста назад. Противникът му не можеше да види нищо освен щита и очите на Конан над ръба му.
Аджилулф удари пръв, насочвайки се към шлема на Конан, но кимериецът вдигна леко щита и в същото време замахна със сабята си към крака на противника. Боецът с гарвановото украшение на шлема спусна надолу щита си, за да посрещне удара. Двете саби изтракаха върху щитовете. Аджилулф се наведе силно напред и се опита да удари над щита откритото за момент рамо, но Конан отстъпи и нанесе силен страничен удар към хълбока на своя противник. Аджилулф премести навреме щита си и отново никой от ударите не можа да достигне целта. Двамата отскочиха едновременно назад, а наблюдаващите бойци шумно поздравиха отличната размяна на удари.
Получили вече известна представа за класата на противника, двамата мъже внимателно обикаляха в кръг. Пот капеше изпод ръба на шлема на Аджилулф, но той беше многословен както винаги.
— Не е толкова лесно да победиш най-добрия меч на тунгианците, а, кимериецо?
Конан се усмихна зад набузниците на шлема си и внезапно атакува. Зрителите видяха само вихрушка от метал, а после ударът на кимериеца разцепи здравия щит като пергамент и счупи ръката под него.
Следващият удар попадна между крилата на гарвана, разцепи шлема на две, след него черепа и челюстите, и спря в горния край на ризницата. Конан трябваше да дръпне с всичка сила, за да освободи сабята си от ужасните останки, които допреди малко бяха Аджилулф, първият меч на тунгианците.
Конан изтръска започналите да замръзват кръв и мозък от сабята си и погледна към нападателите.
— Някой друг да желае да си поиграем на размяна на удари със саби? Ето ме пред вас, кучета, елате!
Тунгианците бяха потресени от неочакваната смърт на своя герой, но не бяха страхливци. Освен това бяха и много. Със силен рев те се втурнаха към него. Завладени от новата си цел обаче — Конан го очакваше, — те направиха грешка и се обърнаха с гръб към първоначалните си жертви, които ги атакуваха отзад и още преди нападателите да разберат, какво става, настъпи обрат.
Обратът обаче съвсем не означаваше лека битка, особено за Конан. Той беше заобиколен от врагове и единствено неговите доспехи и учудващата му бързина го спасиха. Когато някой боец го нападнеше, Конан бързо се навеждаше и избягваше удара, скачаше над сабите или приклякваше, след това удряше. В негова полза работеше и липсата на координация сред противниците му, както и желанието на всеки от тях да убие лично този опасен чужденец.
После атакуващите намаляха, тъй като повечето бяха заклани от защитаващата се — сега атакуваща — група. Накрая Конан се намери изправен само срещу един човек: жълтобрад боец с къса туника от лос. Няколко удара със сабята бяха достатъчни да разцепят щита му и Конан свърши с него с бърз внезапен удар в гърлото — най-милостивата смърт при бой.
Звънтенето на оръжията престана. Конан се огледа и видя много мъртви тела в чудати вдървени пози. Червеното на земята беше повече от бялото, оцелелите минаваха от човек на човек — да превържат своите и да доубият чуждите.
Конан заби сабята си в земята, остави щита, развърза подбрадника на шлема си и го свали. Гъстата му черна коса се разстла върху раменете. От сваления шлем се вдигаше пара. Боят в доспехи винаги е горещ.
Жената се приближи към него, последвана от сивобрадия мъж, спря и огледа Конан отгоре-додолу.