Конан се усмихна. Никой дори не предложи решението, което за една кралица от Юга би било съвсем очевидно: да се омъжи за по-слабия от двамата, който след това може спокойно да бъде убит по време на сън. На север обаче една кралица би могла да извърши такова нещо единствено като крайно средство за отмъщение. Тъй като Елкуина нямаше нищо лично против когото и да е от двамата крале, тя дори не би помислила за това.
— Не съм достатъчно опитен да давам съвети по въпросите на тактиката — каза Леовигилд. — Освен това, макар и в изгнание, не мога да вдигна оръжие срещу моя народ, въпреки че ще съм повече от щастлив да се бия с торманците. Един от нас обаче не изслушахме. Кимериецът е не само голям боец, но е служил и в много армии в далечни страни. Предполагам, че може да вижда някои възможности, за които ние не се сещаме. Конан, ще ни кажеш ли мнението си?
Конан избърса уста с опакото на ръката си. На север един изтъкнат боец се цени както за силната си ръка, така и за умните си съвети. Още едно различие между северните войски и южните армии.
— В открит бой шансът ни срещу която и да е от двете армии е много малък, а срещу двете никакъв. По това всички сме единодушни. Аз знам начин, по който можем сериозно да отслабим тези армии преди да се стигне до бой или обсада. Той изисква умение и дързост. Най-напред трябва да повикате всичките си гончии.
— Моите гончии? — зачуди се Елкуина. — Защо?
— Защото те познават тази земя много по-добре от който и да е боец. Одок и Тотила ще дойдат с големи армии, движещи се без ред и уморени поради снега. Ние ще разположим гончиите близко до горските пътища, за да ни съобщават за тяхното придвижване. Вместо да излезем накуп, ние ще се разделим на голям брой малки групи, всичките на коне. Трябва да ги изненадаме и да ги ударим още по време на придвижването, да убием колкото можем, другите да накараме да побягнат, за да ги ударим след това на друго място. В минутата, в която се съберат, за да направят стена от щитове, ще се върнем в лагера си, за да ударим единия или другия враг на следващия ден. Дори и да не убием много, те ще бъдат наполовина или дори повече победени още преди да пристигнат тук. И най-смелите бойци губят предимството си, когато се сблъскат с непозната тактика.
— Някой чувал ли е за такъв начин на воюване? — изрази съмнение Зигеър.
— Сигурно е, че Одок и Тотила никога не са чували — каза Леовигилд. — Мисля, че Конан ни посочи единствената възможност за успех.
— Тази тактика можем да използуваме много пъти срещу Одок — предупреди Конан, — но само веднъж или може би два пъти срещу Тотила.
— Защо? — попита Елкуина.
— Заради онези проклети свраки! — изръмжа Конан. — Тотила бързо ще разбере какво става, а Илма ще изпрати птиците да ни търсят. Кой може да се скрие от летящи разузнавачи?
— Можем да се крием в най-гъстите храсти до настъпване на времето за атака — предложи Леовигилд.
— Ще открият следите ни по снега — каза Конан.
— Мисля, че мога да помогна — обади се Рерин.
— Говори — подкани го Елкуина. — Необходима ни е всяка помощ, която можем да получим.
— Никога не съм могъл да се боря с Илма или неговите свраки-помощнички — призна старецът. — Неговата магьосническа мощ е по-голяма от моята. Аз обаче знам една магия, с която мога да причиня краткотраен, но силен снеговалеж. След като заемем позиция и се приготвим да чакаме настъпващите торманци, снеговалежът ще ни скрие от погледа на птиците.
Конан се усмихна и отпи дълга глътка от бирата си.
— Старче — каза той, — ти може би ще ни помогнеш да спечелим тази война.
Повечето гончии на кралицата бяха ниски, набити мъже, облечени в кожа и груби домашно тъкани дрехи. Бяха мургави, за разлика от камбрийците, и Конан разбра, че те живеят по тези места от много време преди идването на русокосите хора. Столетия те се бяха изхранвали с дивеч от горите, а сега насочваха най-добрите животни към ловците-аристократи и заради това се радваха на много по-големи привилегии от обикновените граждани и можеше да се очаква да бъдат лоялни към своята кралица.
— Някои от вас — започна Конан — ще водят групи, които да подготвят места за лагеруване. Други ще следят двете армии, тръгнали към нас. — В студения въздух дъхът му се превръщаше на пара. — Трети ще водят робите, които ще носят фураж за конете. Когато се движите, пазете се да не ви видят, но се дръжте близко до билата и хребетите. По този начин армиите няма да могат да открият следите ви. Те ще се придържат към пътищата в низините, където се ходи по-лесно. Вие ще действате на малки групи като някои непрекъснато ще следят врага, а други ще се връщат да докладват за него. Ако ви подгонят, бягайте. Не се опитвайте да се биете — това е работа на бойците. Сега идете при Зигеър. Той ще определи задачата на всеки.