Гончиите се оттеглиха, а Конан се зае с далеч по-трудна задача: разполагаше с не повече от един ден, най-много два, да научи бойците да се бият на кон и беше благодарен, че трябва да ги научи единствено как да удрят и да бягат. Ако трябваше да научат и нещо по-сложно, щяха да са му необходими месеци. Сабите им бяха много къси, за да могат да си служат с тях ефективно от гърба на коня, затова ги учеше да използуват дългите си копия. Онези, които бяха с щитове, ги скъсяваха, за да могат да ги ползуват по-удобно върху гърба на коня.
Сложиха сламени чучела на колове извън крепостта и мъжете препускаха в кръг и се упражняваха да забиват копията си в тях. Всички шумно се смееха, когато някой сбъркаше, мушкаше с всичка сила с копието покрай чучелото и се катурваше от коня.
— Това не е игра! — викаше Конан раздразнено. — Това е война! Престанете да мушкате толкова силно! Единственият резултат от това е загубване на равновесие. Не е необходимо да заковете противника за земята; просто вкарайте три пръста стомана в тялото му. Забийте я по-дълбоко и ще останете без копие. Седете свободно на седлото и се стягайте само при мушкане. Тези коне не са военни и не трябва да ги обърквате. — Отново един боец падна от седлото и отново избухна несдържан смях. Конан въздъхна възмутено.
Вечерта, когато хора и коне се върнаха изтощени зад стените, Елкуина отведе Конан настрана и го попита направо:
— Ще ги бъде ли?
— Подобряват се — отговори той безпристрастно, — а и врагът никога не се е бил с конници. Това е голямо предимство. С тази тактика целим да отслабим врага, не да го победим.
— Е, това е единственото, на което мога да се надявам. Може би с теб, Рерин и Леовигилд ще успеем да се справим.
— Ще имаме ли голяма полза от момчето? — попита Конан, раздразнен от нейния подчертан интерес към младежа.
Тя го погледна хладно.
— Разбира се. Когато Одок умре, тунгианците ще приемат да му служат предано, без да смятат това за унижение. Тогава ще можем да се съюзим с тях срещу торманците.
— И ще приемат една кралска сватба, последвана от обединението на двата народа? — допълни Конан.
— Разбира се — отговори Елкуина. — Между кралски семейства тези неща така се уреждат. Ако убием Тотила, торманците също могат да решат да се съюзят с нас. Той също няма наследник.
— Значи така! — възкликна Конан, обърна се на пети и гордо се отдалечи.
— Конан — извика Елкуина.
Конан се обърна. Елкуина стоеше до тежката каменна стена — малка, но величествена. Той се приготви да изтърпи още едно кралско мъмрене, но този път тя заговори любезно:
— Една кралица не може да чертае бъдещето си като жена, следваща копнежите на сърцето си, а като владетел, който върши всичко за доброто на народа си. Бих желала това да не е така. — Без да каже нито дума повече, тя се обърна и се прибра в двореца. Конан остана да гледа подир нея.
Тази нощ в двореца имаше голямо пиршество, но без много бира. Преди зазоряване щяха да извършат първия набег срещу врага. Конан се беше надявал да използува утрешния ден за по-нататъшно обучение, преди да се разделят на групи, но може би нямаше да има време. От друга страна, се радваше, че предстои битка. Това отвличаше ума му от Елкуина.
По-младите мъже разговаряха нервно за предстоящото сражение. Спечелена или загубена, тази битка щеше да се помни, па макар и само заради необичайността си. По-старите бяха по-малко приказливи. Мнозина от тях силно се съмняваха в чуждоземната тактика. Как могат хората да се бият както трябва, ако не чувстват земята под краката си? Никой от тях обаче не изглеждаше унил или тъжен. Северняците винаги очакваха битките с радостно настървение.
Конан отхапа парче месо. Бойците не бяха тренирана и обучена армия, но той не харесваше особено истинските армии. Беше водил в бой значително по-лошо подготвени хора. Тези бяха смели и предани, колкото и примитивен да беше начинът им на воюване. Той почувства докосване до рамото си, вдигна глава и видя до него да стои Леовигилд.
— Конан — започна младият мъж, — мисля, че ти си спасител на нашите хора. Твоите услуги няма да останат невъзнаградени. Щом това свърши, ти би могъл да станеш голям земевладелец с много земи, със селяни и роби, които да ги обработват. А когато седна на кралския трон, няма да допусна да ме смяташ за неблагодарен крал.