— Днес бяха изненадани. Утре сутрин ще бъдат по-малко изненадани. А след това ще бъде само въпрос на време, кога ще намерят начин как да се бият срещу нас и да разберат колко лесно е скрити зад стена от щитове да се справят с ездачи, особено ако те не са на специално обучени коне.
— Наистина ли е толкова лесно? — попита Хагбард унило.
Конан кимна отсечено.
— По навик днес тунгианците удряха по ездачите. Но съвсем скоро ще се досетят, че е много по-лесно да убиват конете. Когато копиеносците започнат да нанасят удари по конете, а другите да се бият с останалите без коне ездачи, ще трябва да се връщаме в крепостта.
Тотила проклинаше силния снеговалеж. Конниците го бяха нападали два пъти предния ден и веднъж през днешния. Свраките прелетяха над главата му и кацнаха на раменете на Илма.
— Видели ли са нещо? — попита Тотила.
— Нищо, кралю — отвърна Илма. — Снежната завеса е много плътна. — Той се поколеба. — В този снеговалеж виждам някаква магия. Произходът му не е естествен.
Тотила се замисли. След първото нападение предния ден конниците бяха атакували само посред снеговалежи като този.
— Всички да се съберат! — заповяда той. — Направете стена от щитове! Конниците скоро отново ще нападнат.
Бойците бързо се наредиха в кръг и опряха щитовете си един до друг. Бяха мрачни, но очакваха с нетърпение боя. Досега конниците атакуваха и след това бягаха, без да им дадат възможност да излеят гнева си, но този път кралят ги подготвяше за бой преди да са видели или чули омразните конници. Торманците стиснаха оръжията си и зачакаха.
Леовигилд също чакаше нервно в края на гората. Минаващите долу мъже се чуваха, но не можеха да се видят. Когато старият магьосник му предложи плана си, той не се беше сетил за това. Снегът заслепяваше не само птиците на Илма, но и конниците. Леовигилд се обърна към Рерин и каза:
— Не ми харесва това. Ние имаме предимство, когато можем да виждаме врага. Идеята ти може би не е чак толкова добра.
— Това беше единствената ни надежда — отговори магьосникът. — И тя ни даде възможност да извършим две засади, без да ни открият. — Рерин погледна падащия сняг. — Най-добре е да тръгвате. Снегът скоро ще спре.
— Колоната спря — каза Зигеър, който седеше на коня си до Леовигилд.
Леовигилд помисли един момент.
— Тотила не е глупак. Ние го нападнахме два пъти в сняг. Сега, щом започне да вали, той ще очаква да го атакуваме. — Младежът достигна бързо до решение. — Зигеър, иди и доведи другите два ескадрона. Ако торманците вече не са в походен строй, ще е безполезно да ги нападаме с три малки групи. По-добре да изберем едно място в стената от щитове и там да насочим всичките си сили.
— Конан каза да не влизаме в голяма битка — отбеляза Рерин колебливо.
— Конан не е тук — отвърна Леовигилд. — Сега аз командвам.
— Гледай си магиите, Рерин, и остави битката на бойците — посъветва го Зигеър, обърна коня си и замина. Многобройните вдлъбнатини и резки от удари по ризницата на Леовигилд свидетелстваха за неговото желание да участва в най-лютите схватки. За камбрийците това беше достатъчно, за да се доверят на неговото решение.
— Не се тревожи, Рерин — успокои го Леовигилд усмихнат. — Мисля, че ако Конан беше тук, би ни посъветвал да се придържаме точно към такава тактика.
Преди снеговалежът да започне да отслабва трите ескадрона се събраха около Леовигилд.
— Долу торманците са изградили стена от щитове — каза той. — Този път не трябва да се разделяме, а да ударим като едно цяло в една част на стената. Онези, които не одобряват това, могат да не вършат нищо, а само да наблюдават. Не се опитвайте да търсите враг, с когото да влизате в двубой, а помагайте на другарите си да разкъсат стената. Само по този начин можем да им нанесем някакви щети. Щом дам заповед и чуете рога, прекратявайте боя и се връщайте в гората.
— Къде да ги ударим? — попита Зигеър.
— Там, където е Тотила — отговори Леовигилд. — Вече всички сте го виждали. Когато го открия, ще препусна към него. Ако можем да убием Тотила, ще спечелим войната с един удар. Напред!
Със свиреп рев всички тръгнаха след Леовигилд. Само Рерин остана да чака разтревожен.
— Идват! — извика Тотила, усмихна се кръвожадно и извади сабята си. — Сега да видим как ще се бият срещу хора, които са се подготвили! — Бойците му извикаха в знак на одобрение.