Конниците стигнаха на един хвърлей копие от стената от щитове, завиха под прав ъгъл и продължиха покрай нея. Тотила знаеше, че търсят него, но не направи никакъв опит да се скрие. Шлемът и наметалото му бяха известни из целия Север, а и той гореше от нетърпение да премери сили с най-добрите им хора.
В предните редици на атакуващите Тотила видя един красив русокос млад мъж, когото беше забелязал по-рано поради неговата храброст. Не се съмняваше, че това е младият Леовигилд, прогоненият от Одок принц. Чудеше се къде ли може да е чернокосият наемник, с когото желаеше да премери сили. От друга страна, убийството на наследника на Одок щеше да е чудесен политически ход.
Леовигилд видя Тотила в предната редица. Да, кралят на торманците не беше човек, който да се крие сред телохранителите си като Одок. Стоеше гордо и безстрашно и Леовигилд изведнъж забрави съветите на Конан, Рерин и Зигеър, насочи копието си срещу него и препусна напред. И точно преди да се сблъска със стената от щитове, чу Тотила да вика на хората си: „Останете по местата си и удряйте конете! Без тях те са безпомощни!“
Леовигилд стигна на едно копие разстояние от човека с великолепния шлем и наметало от човешка коса и удари силно, но Тотила изби копието от ръцете му с унизителна лекота. Ако спазваше съветите на Конан, Леовигилд трябваше да се оттегли, за да даде възможност на друг боец да атакува Тотила, но вместо това той извади сабята си и замахна към богато украсения шлем на краля на торманците. Тотила повдигна щита си и с лекота блокира удара, а Леовигилд ядосан скочи на земята и нападна Тотила в близък бой. Тотила го посрещна с ужасна усмивка. Ударите му се сипеха така бързо, че Леовигилд почти нямаше време да ги отблъсва, камо ли пък сам той да удари.
Отчаян, Леовигилд замахна ниско към коленете на Тотила. С учудваща подвижност за такъв едър мъж Тотила прескочи сабята, а Леовигилд политна напред с ниско свален щит. Първият удар на Тотила беше върху шлема на младия човек. Вторият разцепи твърдия бронз на ризницата му.
Тотила тъкмо беше вдигнал сабя да нанесе смъртоносния удар, когато пристигна група камбрийски конници и с копията си го изтика назад. Най-едрият от камбрийците се наведе от седлото, хвана младежа за ризницата и го метна на седлото си, после вдигна до устата си ловджийски рог и го наду. Конницата на камбрийците се оттегли, оставяйки зад себе си снежна вихрушка.
Тотила прие похвалата на хората си за боя с младия Леовигилд, после огледа убитите врагове. Бяха най-малко дузина.
— Колко загубихме ние? — попита той.
— Десетина — отговори един прошарен боец, който превързваше ранената си ръка.
— Този път спечелихме — каза Тотила доволно. — Значи, когато времето е ясно, птиците на Илма ще ни предупреждават за тяхното идване. Има ли силен снеговалеж и птиците не могат да летят, ще знаем, че трябва да ги очакваме! Вече няма причина да се страхуваме от тях, така че да тръгваме към крепостта на Елкуина и да приключим с тази война!
С радостни викове торманците последваха своя крал.
Конан и хората му бяха на лагер по пътя за дома, когато ги настигнаха останалите камбрийци. Един гончия дотича до огъня, за да му предаде новините, и кимериецът стана да го посрещне. После видя отпуснатото тяло върху седлото на Зигеър и разбра, че новините не са добри. Помогна да свалят младежа и видя раните на главата и гърдите. Набитото му око позна, че са получени в пеши бой от по-едър мъж.
Конан погледна Зигеър и Рерин и попита:
— Тотила, нали?
Зигеър кимна и заразказва на Конан за случилото се през деня, а Рерин извади билките си и започна да се грижи за раните на младия мъж. Когато камбриецът свърши, Конан поклати глава.
— Да събере цялата армия, за да атакувате стената от щитове, е било умен ход — каза Конан. — Но да слезе от коня, за да се бие сам… особено срещу човек като Тотила… е било глупаво.
— Какво би направил ти, ако беше с кралска кръв? — попита Зигеър. — Леовигилд видя Тотила застанал пред хората си като истински крал. Щеше ли той да запази кралската си чест, ако не се беше бил с Тотила при равни условия?
Бойците около тях закимаха одобрително. Те желаеха да имат за крал боец и ако Леовигилд беше готов да рискува живота си, за да се издигне до техния идеал, не можеха да не го уважават за тази му постъпка.
Конан се усмихна криво.
— Северняци. Какви твърдоглави глупаци сте всички вие. Е, аз също съм северняк. — Конан погледна проснатото тяло на Леовигилд. — Той ще ви бъде добър крал, ако оживее.