— Раните му са тежки — каза Рерин, — но аз мога да го излекувам, ако успеем да го пренесем до крепостта. В колибата си ще мога да направя за него много повече, отколкото тук.
Конан събра една група гончии и им нареди да направят носилка, после каза на Рерин:
— Те ще го пренесат на ръце през тези гори много по-бързо, отколкото с носилка, теглена от кон. Ние ще продължим на коне и ще ви охраняваме в тил.
— А вие какво постигнахте срещу Одок? — попита Зигеър.
— Убихме много — отвърна Конан. — Ударихме ги пет пъти, преди да се сетят да направят стена от щитове и да атакуват конете с копия. Но Одок стоеше ограден от охраната си и нямахме възможност да го убием.
— Лошо — каза Зигеър. — Все пак може би сме понамалили доста силите им и когато се стигне до обсада, ще успеем да ги победим.
Конан кимна, но не каза нищо.
Елкуина видя, че носят ранен, и сърцето й се сви. Откакто мъжете бяха отишли на война, тя прекарваше почти по цял ден на стената над портата, очаквайки новини за онова, което става в гората. Най-големите й страхове бяха да не докарат Конан или Леовигилд мъртви. Знаеше, че са й нужни и двамата, за да оцелее народът й, а беше сигурна, че раненият е единият от тях. Ако бе така, кой би предпочела да е? Елкуина отхвърли този въпрос от главата си, нареди да отворят портата и отиде да посрещне групата.
Когато видя, че от превръзките се подава бледото лице на Леовигилд, от гърдите й се изтръгна дълбока въздишка. Елкуина и сама не знаеше на какво се радва повече — дали защото това не бе Конан, или защото Леовигилд бе останал жив.
— Трябва да го занесем в моята колиба — обади се Рерин от седлото.
Елкуина заповяда на робите да вдигнат Леовигилд, а старият магьосник непохватно слезе от коня.
Докато се грижеше за раните на Леовигилд, Рерин докладваше на Елкуина.
— Имахме успех — каза той в заключение. — Но не смятам, че сме ги отслабили така много, както се надяваше Конан.
— И сега бедният Леовигилд е извън строя — каза тя.
— Неговите достойнства не са на боец — отвърна Рерин, — а на предводител. С това той се справи добре. Дори онези, които се съмняваха в момчето, се увериха в това; като го видяха как се би с торманците и прие предизвикателството на Тотила за единоборство. Сега те ще се бият за него така самоотвержено, както биха се били, ако той е на предната линия заедно с тях.
— Мислиш ли, че ще бъде добър крал?
— Превъзходен — увери я Рерин.
— Тогава ще стане крал — кимна Елкуина.
Конан и останалите пристигнаха по залез слънце, слязоха уморени от конете и ги предадоха на робите. Ранените отидоха при магьосника. Елкуина излезе от двореца, пресече двора и попита Конан:
— Колко загубихме?
— Двайсет убити и още толкова ранени, но малцина от тях тежко. Загубите на врага са три пъти по-големи. Повечето жертви дадохме в първото нападение. Във второто и третото хората ни знаеха по-добре какво вършат. След това врагът се научи как да се отбранява.
— Имаше ли полза?
— Може би. Скоро ще разберем. Във всеки случай сега сме в по-добро положение, отколкото преди два дни. Как е момчето?
— Говори с по-голямо уважение към бъдещия крал на камбрийците! Рерин каза, че скоро ще се възстанови, макар че ще трябва да минат много седмици преди да бъде напълно във форма.
— Радвам се да чуя, че ще се оправи, и че езикът ти все още е така остър.
За първи път тя му се усмихна.
— Не е добре да се позволява на един наемник да става толкова фамилиарен със своята кралица, макар да е чернокос чуждоземец, който мечтае да се отправи на юг към горещите страни и сладкото вино. Ела, Леовигилд каза да отидеш при него веднага щом пристигнеш.
— Вече придобива кралски навици, а? — Конан си даде вид, че негодува, но всъщност се радваше да научи, че момчето ще остане живо.
Влязоха в залата, където беше приготвена обилна вечеря за завърналите се бойци. Зад завесата намериха Леовигилд на легло от меки кожи. Главата и гърдите му бяха увити с големи превръзки, а лицето му беше бледо, но щом видя Конан, той успя да се усмихне.
— Страхувам се, че не се справих добре, кимериецо. Надявам се твоите успехи са по-големи.
— Ти си кръгъл глупак, щом си влязъл в двубой с Тотила — каза Конан и си спечели един смразяващ поглед от Елкуина. — Като се изключи това, добре си се справил. Хората ти няма да съжаляват, че си ги повел в боя. Ще имаш и няколко големи белези, които да свидетелстват за това.